Писмо на Ал. Стойков до медиите, във връзка с Ивановските църкви
Писмо на Ал. Стойков до медиите, във връзка с Ивановските църкви / netinfo
Скъпи колеги от русенските медии, това, което ми хрумна, след като прочетох журналистическите "разследвания" в русенската преса, е, както си спомням да пише Стефан Цанев, че в България истината е продажна метреса. С оглед написаното, ми се струва за подходящо да кажа една-две думи в своя и на д-р Коста Хаджиев защита. Не изпитвам никаква вина пред русенския музей, а по-скоро дълбоко, много дълбоко учудване от реакцията на неговите служители. Особено от изявленията на музейните работници, дали вчера пресконференция в Русе, в които са употребени някои обидни квалификации. Вместо да отстранят нередностите, те са счели за уместно да хулят учен с изключителен авторитет и да показват стари книги и фотоси като операция по своеобразното очистване на "опетненото" име на музея. Сигналът за разрушената живопис принадлежи на д-р Хаджиев. Моята роля в случая е повече от скромна и незначителна. Тук следва да допълня, че д-р Хаджиев не е някакъв неизвестен "столичен епиграф", а човек от национална значимост, който е отдал живота си на средновековните надписи в Иваново, човек с редица научни открития и с признат международен авторитет, човек който слави България със своите дарби и способности. Неговата реакция е плод на болка, а не е злоумишлен акт. Не мисля, че фактът че д-р Хаджиев не е известен на широката общественост в Русе трябва да означава, че върху името му следва с лекота да се сипят обиди. В България трудно може да се намери специалист със знанията на Коста Хаджиев. Да се обижда този човек е толкова нелепо и безсмислено, колкото да се издраскат средновековните живописни пана. Ако някой изпитва удоволствие от себе си по този начин, мога само да го съжалявам. Разрушенията, констатирани от д-р Хаджиев, които всеки, който пожелае, може да види със собствените си очи, не са в най-посещаваната Църква, както излиза от публикациите, а в сакралните помещения с далеч по-стара живопис. Става въпрос за няколко паметника - могат да се наблюдават в параклиса "Св. архангел Михаил", чиито ктитор е цар Иван Асен ІІ; върху изображенията на св. Пантелеймон, св. Петър Александрийски и Христос в Голямата църква, съседната на параклиса; както и в единствения според Коста Хаджиев запазен скрипторий на балканския полуостров и в съседните му ниши с оцелели гробове на духовници в Кръщелнята. Става въпрос не просто за разрушения, а за унищожаване на вече консервираната живопис. За ваше сведение живописта в целия комплекс е консервирана в периода 1981-1997 г. от реставраторите Боряна Дживджанова и Аблена Мазахова. Те прилагат някои уникални технологии и много, много труд, за да запазят и съхранят живописта. И днес Аблена Мазахова продължава да посещава обектите и да възстановява каквото може на собствени разноски, както това е правела и Боряна Дживджанова. Въпросът е в това, че всички нарушения на живописта, констатирани от д-р Хаджиев, са извършени върху вече консервираната живопис и то в скоро време. Това е потресаващо! Държавата или чрез държавата различни международни организации са финансирали сложния процес на консервация, за да бъде тя унищожавана днес. Защо се допуска това вандалство? От края на консервацията до днес са изминали вече 11 години? Освен това д-р Хаджиев посочи само тези разрушения, извършени през последните месеци, явно когато е бил разбит катинарът на решетката. Той спомена и за множество други издрасквания на имена върху стените на сакралните помещения, които са извършени в предни години, отново след консервацията на живописта, които не са споменати в репортажа на БНТ. Ако камерата е заснела някои от тях, не може д-р Хаджиев да бъде винен за това. Ако катинарът на решетката пред параклиса "Св. Архангел Михаил" не беше варварски разбит и беше здрав, както твърдят от музея и от полицията, как щяхме да влезем с екипа на телевизията и да заснемем репортажа? Нека компетентните служители от музея да отговорят доколкото могат на този въпрос. Нека да запитам тогава - как може да се нарече човек, който не може да открие дори разбит катинар? Не става въпрос дори за разрушения на средновековната живопис от различни периоди. Който може, нека даде определение. Целта на сигнала на д-р Хаджиев за последните разрушения, който подкрепям напълно, бе да се алармира, че в една българска светиня продължително време се извършва вандалство. Въпросът не е да се търси вина, а да се вземат спешни мерки за опазването на този световен паметник. Това е най-важното. Толкова много средновековни църкви със запазена живопис ли има в България, че може да се остави подобен обект без надлежен надзор? Толкова много ли са те в региона на Русе? Ако русенският музей се е почувствал представен в негативна светлина, вината едва ли е моя или на д-р Хаджиев. С нито една дума не сме споменали нито русенския музей, нито някой негов служител във визирания репортаж на БНТ. Или може би, както се казва - гузен негонен бяга? Приемам реакцията на музея и написаното в медиите с много болка и притеснения за съдбата на светините...

Русе