С изложба „345 години Бяла през погледа на европейските пътешественици“ Община Бяла се включва в Националната програма за отбелязване на Европейската година на културното наследство под мотото „Изкуството за споделяш“.
За първи път две сватби в музея в Бяла
Изложбата е подготвена от Историческия музей и може да се види в парка на музей. През ХVІІІ-ХІХ в. през Бяла са преминали различни представители на европейските народи и конфесии - дипломати, военни, писатели, журналисти, лекари, художници, търговци и др., наричани общо европейски пътешествиници.
С развитието на търговията в българските земи и създаването на нови производствени центрове за селскостопанска и занаятчийска продукция, пътната мрежа се разширява и подобрява.
Слабо известните населени места постепенно влизат в маршрутите и стратегическите интереси на европейските държави и съответно на т.нар. пътешественици. Движението на стоки от и към Русе и Свищов през Бяла променя поминъка на беленското население и то започва по-активно да се занимава с търговия и произвеждане на селскостопанска продукция за пазара.
Градското ядро се развива близо до най-удобното и пряко място за пресичането на р. Янтра. С развитието на стоково-паричните отношения се стига до построяването на каменния мост над реката от уста Кольо Фичето.
В средата и втората половина на ХІХ в. Бяла става важен пункт в трафика между северните и южните български земи. Историческият музей в Бяла подбра откъси от 11 пътеписи, писани между 1674 г. и 1900 г. - един европейски поглед върху историята на Бяла от преди 345 години.
Влизането в информационен обмен на тези неизвестни и малко известни исторически сведения с европейски акцент, ще привлече ново положително внимание към Община-Бяла и ще обогати знанията за историята на града и региона.
Изложба, посветена на съда на Ботевите четници откри музеят в Бяла
Музеят ще осигури достъп до своите обекти на по-ниска входа цена - символичен 1 лев, която се отнася за всички групи посетители в периода 21-23 септември 2018 г. Музеят и Община - Бяла ще се включат в организираното от Федерална република Германия „Нека първият звън изрече думата „мир“ - камбанен звън из цяла Европа за Международния ден на мира 21 септември от 19:00 до 19:15 часа.
Музеят притежава изключително рядък експонат - камбана, подарена от руския император Александър ІІ във връзка с приключването на руско-турската война 1877-1878 г. Личният царски подарък в този момент ще има много точно символично значение с темата „Нека първият звън изрече думата „мир“.
Едва ли някоя друга община в България ще може да се включи по подобен атрактивен начин. Приобщаването към тази идея и на Русенската митрополия ще даде възможност с камбанен звън да се чуе и от църквата „Св. Георги“, както и новата църква „Св. Панталеймон“. Четирите камбани от църквата „Св. Георги“ са подарени от руския император Александър II след освобождението на България.
Най-голямата е трета по големина в България и тежи 1500 килограма и е висока е 1,10 метра. За новата църква „Св. Панталеймон“ това би било първото включване в подобна общоевропейска инициатива.
Целта на Европейските дни на наследството като елемент от Европейската културна конвенция е постигането на по-голямо единство между членовете на Съвета на Европа, съхраняване и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство.
За първи път две сватби в музея в Бяла
Изложбата е подготвена от Историческия музей и може да се види в парка на музей. През ХVІІІ-ХІХ в. през Бяла са преминали различни представители на европейските народи и конфесии - дипломати, военни, писатели, журналисти, лекари, художници, търговци и др., наричани общо европейски пътешествиници.
С развитието на търговията в българските земи и създаването на нови производствени центрове за селскостопанска и занаятчийска продукция, пътната мрежа се разширява и подобрява.
Слабо известните населени места постепенно влизат в маршрутите и стратегическите интереси на европейските държави и съответно на т.нар. пътешественици. Движението на стоки от и към Русе и Свищов през Бяла променя поминъка на беленското население и то започва по-активно да се занимава с търговия и произвеждане на селскостопанска продукция за пазара.
Градското ядро се развива близо до най-удобното и пряко място за пресичането на р. Янтра. С развитието на стоково-паричните отношения се стига до построяването на каменния мост над реката от уста Кольо Фичето.
В средата и втората половина на ХІХ в. Бяла става важен пункт в трафика между северните и южните български земи. Историческият музей в Бяла подбра откъси от 11 пътеписи, писани между 1674 г. и 1900 г. - един европейски поглед върху историята на Бяла от преди 345 години.
Влизането в информационен обмен на тези неизвестни и малко известни исторически сведения с европейски акцент, ще привлече ново положително внимание към Община-Бяла и ще обогати знанията за историята на града и региона.
Изложба, посветена на съда на Ботевите четници откри музеят в Бяла
Музеят ще осигури достъп до своите обекти на по-ниска входа цена - символичен 1 лев, която се отнася за всички групи посетители в периода 21-23 септември 2018 г. Музеят и Община - Бяла ще се включат в организираното от Федерална република Германия „Нека първият звън изрече думата „мир“ - камбанен звън из цяла Европа за Международния ден на мира 21 септември от 19:00 до 19:15 часа.
Музеят притежава изключително рядък експонат - камбана, подарена от руския император Александър ІІ във връзка с приключването на руско-турската война 1877-1878 г. Личният царски подарък в този момент ще има много точно символично значение с темата „Нека първият звън изрече думата „мир“.
Едва ли някоя друга община в България ще може да се включи по подобен атрактивен начин. Приобщаването към тази идея и на Русенската митрополия ще даде възможност с камбанен звън да се чуе и от църквата „Св. Георги“, както и новата църква „Св. Панталеймон“. Четирите камбани от църквата „Св. Георги“ са подарени от руския император Александър II след освобождението на България.
Най-голямата е трета по големина в България и тежи 1500 килограма и е висока е 1,10 метра. За новата църква „Св. Панталеймон“ това би било първото включване в подобна общоевропейска инициатива.
Целта на Европейските дни на наследството като елемент от Европейската културна конвенция е постигането на по-голямо единство между членовете на Съвета на Европа, съхраняване и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство.
