В опитите, предприети от държавата по време на Втората световна война за осуетяване депортирането на евреи в концлагерите в Германия, около 25 000 евреи са разселени в провинцията, предимно в градове от Северна България.
Така, през периода 1943-1944 година Разград приема 2200 евреи, каза в интервю за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в града по повод Деня на спасяването на българските евреи.
Еврейска общност в Разград се оформя около 1866 година. Тя е най-многобройна в края на ХIХ век. През 1888-1889 година евреите в града са 279, за периода 1893-1894 година техният брой е 271. Това число се запазва и за 1896-1897 година, обясни експертът.
По думите на Колева еврейската общност се вписва в структурите на обществото, поддържа синагога и училище и води пълноценен живот до 40-те години на ХХ век, когато обстановката се променя с приемане на Закона за защита на нацията.
За последните представители на еврейската общност са запазени сравнително пълни данни. Съхранените досиета на евреите в Разград дават сведения за техните професии, членовете на семействата им и имотното им състояние.
Информацията в досиетата сочи, че през този период евреите в града са 73-ма. През 1943-1944 година към града са отправени още 2200 евреи, разказа Колева. Първите интернирани евреи в Разград идват през юни 1943 година.
Сведенията за тях са ограничени. В писмо от околийския управител до кмета на Разград се казва: „В града ни са заселени около 700 евреи, които са настанени в училището „Хр. Ботев”, хотел „Варна” и квартири из града”.
По-нататък в писмото се обръща внимание, че всички граждани и институции трябва да съдействат на полицията за контрола на техните действия. През юни 1944 година в Разград отново са интернирани евреи - 1500.
В протокол на градския общински съвет от 24 юни 1944 година четем: „В Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи”. Във фонда на общинското управление са запазени списъците с имената и адресите на интернираните евреи, разказа експертът в архива.
Тя посочи, че местната преса широко отразява събитията в рамките на официалната пропаганда. Част от материалите открито са насочени против евреите. Но, по думите й, като цяло публикациите с антисемитско съдържание не са много на брой, преобладават материалите с пропаганден характер.
Вестник „Разградско слово” от 30 юни 1944 година отпечатва заповедта на началника на гарнизона за забрана за посещение на определени улици и заведения в града от евреи.
Списъкът започва с най-известните за тези години в Разград ресторанти „Централ” и „Здраве” и продължава с общо 16 заведения, както и трите главни улици – „Борисова”, „Търговска” и „Цар Симеон”.
Публикуват се статии със заглавия „Интересна и навременна сказка в Разград”, „Днешните събития и враговете на България”, „Еврейството и болшевизмът”. Първите две статии отразяват посещенията на народните представители Дочо Христов и Димитър Андреев в Разград, каза Колева.
Тя посочи, че, според запазените архивни документи, особено активни през периода са организация „Бранник“ и разградският клон на Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Ясно проличават политическите настроения в града при посещението на проф. д-р Херберт В. Дуда (австрийски учен), д-р Гизела Улрих и д-р Науман в началото на 1944 година Лекциите на проф. д-р Херберт В. Дуда и д-р Науман са изнесени на български език, което е високо оценено от гражданите.
Мащабна проява на организация „Бранник” е проведена през март 1944 година. Организиран е курс „Приятели на „Бранник”, посетен от 800 ученици от града. За младежите е обявен конкурс за разказ, стихотворение или статия, отбеляза Дарина Колева.
По думите й ценно свидетелство за този период са спомените на актьора Ицхак Финци, син на Самуил (Сами) Финци. Самуил Финци е роден в Разград, впоследствие са изселва в София. Намира начин семейството му да бъде интернирано в родния му град.
Ицхак Финци разказва за престоя си в Разград през 1943–1944 година, когато е около 10-годишен. Спомените му показват един доста по-смекчен вариант на ограничителните мерки против евреите.
Докато се опитват да приемат новата реалност, интернираните в града евреи продължават да спазват обичаите си и организират пребиваването си в Разград. И във военните години обединяващ център на техния живот е синагогата.
По инициатива на софийските евреи в синагогата се изнасят концерти, рецитали. Самуил Финци организира два концерта на артисти – евреи, изселени софиянци и местни.
Изпълняват рецитации, оперни арии. Младежите си сформират кръжок за просветни занимания. Актьорът описва и влизането на съветските войски в града на 8 септември 1944 година, посочи Дарина Колева.
Тя разказа, че не всички са подвластни на деструктивните настроения през тези години. Зад евреите в Разград застава Георги Рашков, депутат от XXV-то Обикновено народно събрание, крупен предприемач.
Благодарение на влиянието си, той успява да отмени изпращането на няколко евреи в работни групи и да облекчи положението на други. Впоследствие Рашков е съден от Втори състав на Народния съд в София на 1 февруари 1945 година.
Редица евреи, на които е оказвал помощ, застават в негова защита. Показанията им дават сведения за дейността му, освен това хвърлят повече светлина върху положението на евреите през тези години. „...Благодарение на неговото застъпничество ние, евреите в Разград бяхме поставени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища”, свидетелстват евреите, софийски жители – Г. Духовиц, Майер Леви, Моше Бахар, Буко Меламед и други.
В първите следвоенни години еврейската общност е доста нестабилна, евреите са без имущество, без работа, без средства за препитание. През 1945 година евреите в града наброяват 69 души по сведения на Съюзната контролна комисия.
Те откликват на промените и се включват активно в мероприятията, организирани от отечественофронтовската власт – бригади, подготовката на избори. Въпреки проявите на интеграция в следвоенното общество, преобладаваща е тенденцията към емиграция в Палестина.
Съхранените свидетелства за паспорти за изселване в Палестина показват, че евреите от Разград започват да се изселват още с първата вълна през 1944 година, каза Колева. Тя допълни, че през 1952 година еврейската общност в Разград престава да действа поради силно намалелия брой на членовете й.
Така, през периода 1943-1944 година Разград приема 2200 евреи, каза в интервю за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в града по повод Деня на спасяването на българските евреи.
Еврейска общност в Разград се оформя около 1866 година. Тя е най-многобройна в края на ХIХ век. През 1888-1889 година евреите в града са 279, за периода 1893-1894 година техният брой е 271. Това число се запазва и за 1896-1897 година, обясни експертът.
По думите на Колева еврейската общност се вписва в структурите на обществото, поддържа синагога и училище и води пълноценен живот до 40-те години на ХХ век, когато обстановката се променя с приемане на Закона за защита на нацията.
За последните представители на еврейската общност са запазени сравнително пълни данни. Съхранените досиета на евреите в Разград дават сведения за техните професии, членовете на семействата им и имотното им състояние.
Информацията в досиетата сочи, че през този период евреите в града са 73-ма. През 1943-1944 година към града са отправени още 2200 евреи, разказа Колева. Първите интернирани евреи в Разград идват през юни 1943 година.
Сведенията за тях са ограничени. В писмо от околийския управител до кмета на Разград се казва: „В града ни са заселени около 700 евреи, които са настанени в училището „Хр. Ботев”, хотел „Варна” и квартири из града”.
По-нататък в писмото се обръща внимание, че всички граждани и институции трябва да съдействат на полицията за контрола на техните действия. През юни 1944 година в Разград отново са интернирани евреи - 1500.
В протокол на градския общински съвет от 24 юни 1944 година четем: „В Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи”. Във фонда на общинското управление са запазени списъците с имената и адресите на интернираните евреи, разказа експертът в архива.
Тя посочи, че местната преса широко отразява събитията в рамките на официалната пропаганда. Част от материалите открито са насочени против евреите. Но, по думите й, като цяло публикациите с антисемитско съдържание не са много на брой, преобладават материалите с пропаганден характер.
Вестник „Разградско слово” от 30 юни 1944 година отпечатва заповедта на началника на гарнизона за забрана за посещение на определени улици и заведения в града от евреи.
Списъкът започва с най-известните за тези години в Разград ресторанти „Централ” и „Здраве” и продължава с общо 16 заведения, както и трите главни улици – „Борисова”, „Търговска” и „Цар Симеон”.
Публикуват се статии със заглавия „Интересна и навременна сказка в Разград”, „Днешните събития и враговете на България”, „Еврейството и болшевизмът”. Първите две статии отразяват посещенията на народните представители Дочо Христов и Димитър Андреев в Разград, каза Колева.
Тя посочи, че, според запазените архивни документи, особено активни през периода са организация „Бранник“ и разградският клон на Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Ясно проличават политическите настроения в града при посещението на проф. д-р Херберт В. Дуда (австрийски учен), д-р Гизела Улрих и д-р Науман в началото на 1944 година Лекциите на проф. д-р Херберт В. Дуда и д-р Науман са изнесени на български език, което е високо оценено от гражданите.
Мащабна проява на организация „Бранник” е проведена през март 1944 година. Организиран е курс „Приятели на „Бранник”, посетен от 800 ученици от града. За младежите е обявен конкурс за разказ, стихотворение или статия, отбеляза Дарина Колева.
По думите й ценно свидетелство за този период са спомените на актьора Ицхак Финци, син на Самуил (Сами) Финци. Самуил Финци е роден в Разград, впоследствие са изселва в София. Намира начин семейството му да бъде интернирано в родния му град.
Ицхак Финци разказва за престоя си в Разград през 1943–1944 година, когато е около 10-годишен. Спомените му показват един доста по-смекчен вариант на ограничителните мерки против евреите.
Докато се опитват да приемат новата реалност, интернираните в града евреи продължават да спазват обичаите си и организират пребиваването си в Разград. И във военните години обединяващ център на техния живот е синагогата.
По инициатива на софийските евреи в синагогата се изнасят концерти, рецитали. Самуил Финци организира два концерта на артисти – евреи, изселени софиянци и местни.
Изпълняват рецитации, оперни арии. Младежите си сформират кръжок за просветни занимания. Актьорът описва и влизането на съветските войски в града на 8 септември 1944 година, посочи Дарина Колева.
Тя разказа, че не всички са подвластни на деструктивните настроения през тези години. Зад евреите в Разград застава Георги Рашков, депутат от XXV-то Обикновено народно събрание, крупен предприемач.
Благодарение на влиянието си, той успява да отмени изпращането на няколко евреи в работни групи и да облекчи положението на други. Впоследствие Рашков е съден от Втори състав на Народния съд в София на 1 февруари 1945 година.
Редица евреи, на които е оказвал помощ, застават в негова защита. Показанията им дават сведения за дейността му, освен това хвърлят повече светлина върху положението на евреите през тези години. „...Благодарение на неговото застъпничество ние, евреите в Разград бяхме поставени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища”, свидетелстват евреите, софийски жители – Г. Духовиц, Майер Леви, Моше Бахар, Буко Меламед и други.
В първите следвоенни години еврейската общност е доста нестабилна, евреите са без имущество, без работа, без средства за препитание. През 1945 година евреите в града наброяват 69 души по сведения на Съюзната контролна комисия.
Те откликват на промените и се включват активно в мероприятията, организирани от отечественофронтовската власт – бригади, подготовката на избори. Въпреки проявите на интеграция в следвоенното общество, преобладаваща е тенденцията към емиграция в Палестина.
Съхранените свидетелства за паспорти за изселване в Палестина показват, че евреите от Разград започват да се изселват още с първата вълна през 1944 година, каза Колева. Тя допълни, че през 1952 година еврейската общност в Разград престава да действа поради силно намалелия брой на членовете й.
