Признати „Живи човешки съкровища” разиграват кукерския ритуал на Сирни Заговезни в Лесичово. За селото открай време Дервишовден е по-голям празник дори от Коледа и Великден. Факт е, че само на този ден мегданът на селото се оказва тесен за хилядите местни и гости, дошли да видят зрелищните танци на загадъчните хора, облечени в дългокосмести кози кожи, и покрили лицата си със страховити маски.
Традицията за отбелязването на празника, запазена без никаква промяна от езическите времена, през 2014 година бе една от петте номинации за „Живи човешки съкровища” в националната представителна листа, която се докладва през ЮНЕСКО. На официална церемония в министерството на културата тогавашният министър Петър Стоянович връчи грамота за вписване на елемента в националната листа, голямото отличие на Министерството на културата „Златен век” – печат на Цар Симеон Велики, както и парична награда на читалище „Отец Паисий – 1890” в Лесичово. Най-голямото признание дойде след десетки предишни – автентичният маскарад няма участие без награда от фестивала „Сурва” в Перник, триумфално е и представянето му на почти всички подобни форуми.
За да бъде съхранен през вековете уникалният ритуал, в който дори губерките (огромни игли за шиене на костюмите направо по тялото) и конците (само коноп) са такива, каквито са били в древността, водеща роля имат и съвременните му пазители – около 53 човека от селото. Активната подготовка за големия празник започва седмици преди него, макар че всъщност най-запалените целогодишно си набавят нови материали, с които да обновят или допълнят облеклото. Купуват кожи от специална порода коза с дълъг над 10 см косъм. Те се ползват необработени заради вярване, че и характерната им силна миризма гони злото. Дни наред преди Сирница втвърдените кожи се киснат във вода, за да омекнат и да може да се кроят. В селото винаги е имало по няколко „правачи”, чиято работа е да нагласят омекналите парчета кожа и да ги съшият направо по телата на кукерите. Един костюм включва 5 парчета – по едно за ръцете и краката и едно за гърба и главата. Шиенето започва от 4-5 часа през нощта.
Костюмите на дервишите от Лесичово са строго определени, красиви и много страшни. Състоят се от кози кожи с дълги косми, а най-интересната част от костюма е маската на главата, която се състои от “очила“ изработени от разноцветни парцали и кюляф (кожа, преметната през главата и стигаща до кръста), а на предната част на кожата-кюляф е закрепена маската-очила. На кръста си носят от 3 до 6 медни звънци и една калъчка (дървена сабя). Костюмите на арапите се състоят от бели дрехи със закачени по тях малки кожлета, по лицето са начернени, а на главите си носят разноцветно украсени кауци. Техните звънци са малки, бакърени, до шест на брой. Кукери може да бъдат само мъже и момчета. Жени и момичета участват само в битовата група, задължително в носии.
Рано сутринта на Сирни Заговезни маскираните вече дервишите влизат домовете на свои близки, за да изгонят злите духове, да пожелаят много здраве и изобилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги, и ако има член от семейството, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, за да изчезне болестта и страха. С калъчките, или дървените саби, „здрависват” дърветата и стоката. Домакинята обявява на висок глас, че ще отскубне косми, ще ги завърже с червен конец, ще ги сложи в дувара, за да предпазват от лошо и да гонят злото, описва ритуала секретарят на читалище „Отец Паисий – 1890” Цветана Великина. Най-напред дервишите правят един кръг, който е кръгът на арапите. Те пазят дервишите и обикалят между тях. Първият кръг е с калъчки навън, а вторият кръг е с калъчки навътре. Тогава влиза семейството, а в третия кръг пускат гълъбче. Има и други задължителни персонажи. Такъв е сиромахът, който е по-бедно облечен. Богатите са с по-пищни носии. Дервишите бият бедните, които нямат пари да им дадат. Пред богатите играят и те им дават повече пари.
Към 10 часа дервишите се отправят от различни посоки към селския мегдан. Там се е стекло почти цялото село. Пред хилядното множество маскираните изпълняват различни номера. По време на играта особена роля имат така наречените “бутачи“. Те започват да дразнят и бутат дервишите. За да могат да водят успешно борбата, дервишите се отправят към своя водач и правят красиви кръгове. Хубавата, напета походка, добре подбраните и звучни звънци, придават на дервишите смел и тържествен вид. Всички дервиши минават под дървената сабя на водача и се заклеват в знак на вярност. Водачът носи през кръста си “конче“ (дълга пръчка, която е хваната за единия крак на стъпалото и излиза от кръста, навита на кръг). Сплотеният колектив за вярност започва да прави различни номера и фигури – пирамида, прескачане, бутане и други игри. В това време в кръга обикалят един или двама арапи. Доволни от играта, към дервишите се отправят жените, които заедно с група селяни ги черпят с вино, пита и баници.
Вечерта населението излиза на по-високите места в края на селото, запалват “кисци” (факли от слама) и до късно вечерта ги въртят, с което символизират настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.
