Отпадането от училище на учениците от ромския етнос и така наречените „ранни бракове“ са явления, които вредят на тези деца в задължителна училищна възраст и ги лишават от едно от основните им права – правото на образование. Това казаха от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. По думите му отпадането на ромските ученици е процес, в който участие вземат общинските и държавни институции със своята безучастност.
От синдиката посочват още, че българското училище не може да води тази битка само, а общинските служби не могат, не искат и са напълно непригодни за съответни действия и умение да си партнират с учителите.
Ето какво се казва още в изявлението на КТ „Подкрепа“: "Коментирането на ранните бракове при този етнос е нещо съвсем условно, защото, подчинявайки се на свои традиции, гражданският брак, съгласно семейния кодекс в България, е рядко случващо се явление за ромите. Брачното съжителство не е чуждо и на голяма част от младите хора от българската общност, макар и на по-късен етап от своята възраст.
Синдикат „Образование“ проучи ситуацията в училищата от този тип и установи, че ражданията от 13-годишни непълнолетни момичета-роми са редки, но съжителството без брак на 14-15 годишни момичета, е практика в ромските семейства. В тази ситуация те използват допуснатата възможност и несъвършенството на семейния кодекс, като прилагат механизъм, при който „свекървата осиновява снахата“ или майката на малолетния кандидат-съпруг осиновява малолетната кандидат-булка и така институциите не могат да реагират по повод на брачното съжителството между малолетни.
През последните няколко години е намалял процентът на ученичките, които поради ранно брачно съжителство, спират да посещават учебните заведения. Имаме случаи на присъствие на бременни ученички, които по новия образователен закон могат да присъстват в училище. Продължаването на образованието при ранна бременност до 16 години е в интерес на учениците, но крие опасност за здравето на бременната, защото в училището няма оторизирани специалисти, които евентуално да могат да реагират при усложнения. Тези ученички биха могли да минат и на самостоятелна форма.
Твърденията в общественото пространство, че такава практика съществува и при българската общност, не отговарят на истината. Случаи на ранни бракове или ранно брачно съжителство с ученици до 18 години не бяха открити в Сливен, Пловдив, Видин, Лом и други проучени градове.“