Голямата награда „Златен ритон” за най-добър документален филм получи продуцента „Сияна Филм 2000” и творческия екип, реализирал филма „Народен дом на терора”. За важността на темата и добавяне на неизвестни фрагменти към тази болезнена част от историята ни.
Голямата награда „Златен ритон” за най-добър анимационен филм журито присъди на „Кулев Филм продукция” и на режисьорите Андрей Кулев и Ася Кованова за филма „Любов с превалявания” за майсторската и красива реализация на една сюрреалистична любовна история.
Специалната награда на журито взеха авторите на „Щрих и Стих” за брилянтно справяне с предизвикателствата на проекта и за творческите решения в отделните творби.
Наградата за режисьор на документален филм получи Борислав Колев за работата му по филма „Салто мортале”.
Наградата за художник-постановчик на анимационен филм се присъди на творческия екип на филмите от проекта „Щрих и стих”.
Наградата за дебют в документалното кино грабна Валерий Крисенко за работата по филма „Всичко… Почти”.
Наградата за дебют в анимационното кино отиде при Йоана Атанасова за работата по филма „Само моя”.
Наградата на Община Пловдив се връчи на творческия екип на филма „Кеймбридж”.
Почетна грамота се присъжда на Марин Дамянов за оценката на българския манталитет във филма „Ботев – в сянката на паметника”.
Почетна грамота получи и Николай Василев за представянето на важен морален казус във филма „Добрият самарянин”.
На 22-рия Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” бяха връчени и следните награди:
Наградата на Съюза на българските филмови дейци отиде при Анна Петкова за филма „Агресията”.
Наградата на Гилдията на кинокритиците към СБФД се присъжда на режисьора Васил Живков за филма „Опит за биография на лицето Х”.
Наградата на Българската национална филмотeка взе творческия екип на филма „Приказки от Балканите”.
Наградата на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства „Академика 21“ грабна филма „Усмивките на българските кинокомедии”. В памет на режисьора Иван Георгиев – Гец, оставил трайни следи в българското кино и в педагогиката.
