Хитовата пиеса на Стефан Цанев „Тайната вечеря на Дякона Левски” гостува в Драматичен театър Пловдив на 30 ноември от 19 часа. Постановката със звездите на Театъра на Армията е дело на Асен Шопов.
Действието се развива в една единствена нощ, нощта преди обесването. Нощ, изпълнена с драматизма на всички въпроси, подозрения и терзания, обвинения и признания. Нощ, в която Дяконът ще изповядва сам себе си, а зрителят ще се опита да намери отговор на стряскащите и до днес въпроси за предателството, за идеалите, за цената на свободата.
В ролите на историческите персонажи влизат Веселин Калановски, Стойко Пеев, Антоанета Добрева – Нети, Иван Радоев, Веселин Ранков, Тигран Торосян, Милен Миланов, Георги Новаков и др.
"Пишейки преди 30 години трагедията Тайната вечеря на Дякона Левски, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли?
Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.“, казва Стефан Цанев.
Действието се развива в една единствена нощ, нощта преди обесването. Нощ, изпълнена с драматизма на всички въпроси, подозрения и терзания, обвинения и признания. Нощ, в която Дяконът ще изповядва сам себе си, а зрителят ще се опита да намери отговор на стряскащите и до днес въпроси за предателството, за идеалите, за цената на свободата.
В ролите на историческите персонажи влизат Веселин Калановски, Стойко Пеев, Антоанета Добрева – Нети, Иван Радоев, Веселин Ранков, Тигран Торосян, Милен Миланов, Георги Новаков и др.
"Пишейки преди 30 години трагедията Тайната вечеря на Дякона Левски, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли?
Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.“, казва Стефан Цанев.
