Интригуващата изложба „Вотиви“ представя днес Регионалният исторически музей в Пазарджик. Тя е подредена в Етнографската експозиция на ул. „Отец Паисий“ № 8. Откриването е днес от 17,30 часа.
Вотивите са оброчни фигурки, предметни изражения на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здравето на животните и плодородие.
В изложбата се представят 552 вотива от колекциите на Националния етнографски музей, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Бургас, Варна, Габрово, Хасково, Шумен и Ямбол, Регионалния етнографски музей - Пловдив, Историческите музеи в Малко Търново, Средец и Попово и Етнографския музей на открито „Етър”.
Експонатите представляват фигурки, изработени от метал, които са били слагани върху икони. Те са висели на червен конец, който е бил закачван на иконата или директно с восък са били залепвани върху нея. Фигурките изобразяват хора, животни и човешки органи. Изложените вотиви показват добро познаване анатомията на човешкото тяло. Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България.
Терминът вотиви се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Народът ни ги е наричал оброци. Тази дума се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог или божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божество.
От подобни традиции днес са останали само спомени и артефакти, които могат да се видят в различни музеи по света, но практиката все още е жива и днес. И като във всяка традиция, и в тази, в хода на времето са настъпили различни промени и трасформации. Това кара музейните дейци от Пазарджик да издирят вотивите в колекциите на българските музеи и да ги представят за първи път пред широката публика в града.
Вотивите са оброчни фигурки, предметни изражения на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здравето на животните и плодородие.
В изложбата се представят 552 вотива от колекциите на Националния етнографски музей, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Бургас, Варна, Габрово, Хасково, Шумен и Ямбол, Регионалния етнографски музей - Пловдив, Историческите музеи в Малко Търново, Средец и Попово и Етнографския музей на открито „Етър”.
Експонатите представляват фигурки, изработени от метал, които са били слагани върху икони. Те са висели на червен конец, който е бил закачван на иконата или директно с восък са били залепвани върху нея. Фигурките изобразяват хора, животни и човешки органи. Изложените вотиви показват добро познаване анатомията на човешкото тяло. Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България.
Терминът вотиви се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Народът ни ги е наричал оброци. Тази дума се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог или божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божество.
От подобни традиции днес са останали само спомени и артефакти, които могат да се видят в различни музеи по света, но практиката все още е жива и днес. И като във всяка традиция, и в тази, в хода на времето са настъпили различни промени и трасформации. Това кара музейните дейци от Пазарджик да издирят вотивите в колекциите на българските музеи и да ги представят за първи път пред широката публика в града.
