Отмина времето на "свинския" туризъм, ред е на културния. Само с кисело мляко и мешена скара не става! С тези думи 74-годишният археолог и главен редактор на единственото частно списание за археология у нас "Rhodopica" Никола Дамянов изрази възмущението си от разминаването на туристическите дестинации в България с културно-историческото ни наследство. Защо по пътя, по който са минавали римски легиони, македонски фаланги и траки махайроносци, да не походят и съвременни туристи? Реторичният въпрос беше подплътен с изчерпателна информация, с която Никола Дамянов направи археологическа "дисекция" на уникалния скален култов комплекс в землището на село Дряново, община Лъки.
В местността Герге над селото на близо 1200 м надморска височина има 7 съставки на светилище, датиращо от 14 век пр. Хр. и функциониращо близо 3 хилядолетия. Площта му е с размерите на стадион. В местността са извършени няколко тракийски погребения, за които свидетелстват недопроучените все още няколко скални саркофага, има средновековен параклис от 12-ти век, зидан с ломен камък и бял хоросан, от който не се е запазило почти нищо. Част от историческия феномен са и естественото образувание „Кръста", оброчището, сакралният извор, който е "хванат" в кладенец, природното образувание „Стъпката", предизвикващо асоциации с легендата за Крали Марко, както и "Пропастта на мъчениците", чиято история е източник на множество предания. Урвата е дълбока над 60 метра и е строго отвесна - наклонът й е 90 градуса. Говори се, че от скалата били хвърляни непокорните дряновци, които отказвали да приемат исляма. Известни са и разкази за намерени човешки кости в подножието й.
Интересна е единствената изследвана засега тракийска скална гробница-саркофаг, която датира от 2-3 в. след Хр. Изсечена в естествена скала, дължината на страните й е 2.50 м. Има издълбан жлеб с широчина 11 см., който е под наклон навътре. По този начин, след поставяне на покривните плочи, саркофагът получава преследваната форма на пресечена пирамида, с която се постига по-дълготрайното херметизиране на гробното съоръжение, обясни Дамянов.
Светилището е известно и с християнското име „Св. Георги" и е част от по-голям култов комплекс, чийто диаметър достига 3 километра. В околността има и други сакрални места - „Св. Илия" и „Св. Димитър".
В землището на Дряново има и 4 могили с огромни за местонахождението си размери. Диаметърът на едната от тях е 20 м, височината й - 3. По думите на Никола Дамянов могила с подобни габарити в Средните Родопи е изключение. За съжаление в началото на 70-те години на 20-ти век сл. Хр. и гробното съоръжение, и могилите са унищожени от иманяри, както и от работници, прокарващи захранващ електрически кабел за близкия телевизионен ретранслатор.
/Чуйте какво каза още за комплекса бившият директор на Смолянския археологически музей Никола Дамянов в прикачения звуков файл./
