Народният представител от ГЕРБ - Плевен в 43-то Народно събрание и член на временната бюджетна комисия, Владислав Николов коментира необходимостта от актуализация на бюджета в интервю, представено от пресцентъра на ПП ГЕРБ-Плевен:
- Господин Николов, като член на временната бюджетна комисия в 43 Народно събрание, Вие изразихте категорична позиция в подкрепа на необходимостта от актуализация на бюджета. Какви са прогнозите ви за дефицит в края на годината?
- До 3,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт или 2 милиарда 992,7 милиона -такъв ще е дефицитът на касова основа. За това е необходимо допълнително дългово финансиране в размер на 4,5 милиарда лева. В него се включва и предоставяне на заем на фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 милиарда. Тези мерки ще доведат до нарастване на държавния дълг до края на годината до 22,5 милиарда или 28,4% от прогнозния БВП. Към октомври по предварителни данни дефицитът по Консолидираната фискална програма е 1милиард и 775 милиона. Трябва са се знае, че традиционно в последните месеци на годината той е по-голям, поради сезонни, бюджетни и други фактори. Това естествено ще доведе до доста по-голям очертаващ се дефицит към края на годината. Ето защо основен и единствен мотив за актуализация на републиканския бюджет е обективната невъзможност да бъдат постигнати заложените в държавния бюджет фискални цели.
- Кои от приходите се очаква да бъдат по-ниски от планираните в бюджет 2014?
Започваме с ДДС от внос, акцизи, корпоративни данъци. Приходите от ДДС от внос за първите 9 месеца са в размер 3 милиарда и 31милиона. Спрямо същия период на предходната година се отчита намаление със 155 милиона или 4,9% при планиран ръст от 14,3% спрямо същия период 2013 г. Нетният спад в приходите от ДДС от внос за първите 9 месеца е оценен на 275 милиона. 203 милиона по-малко приходи от ДДС от внос спрямо първи септември 2013 г. и това е резултат на трайната тенденция на спад от вноса на суров нефт. 20 милиона по-малко приходи от ДДС от вноса на сурова захар за рафиниране спрямо миналата година. Трябва да се отчете и загубата от 25 милиона, заради влошената икономическа обстановка в Украйна. Освен приходите от ДДС сериозно изоставяне се очертава и в приходите от акцизи. Постъпленията към първи септември 2014 г. са в размер на 3 милиарда и 370 милиона или 77% от изпълнението на планираните приходи за 2014 г. Тук, забележете, от правителството на Орешарски бе планиран ръст от 7,9% спрямо 2013 г. Надценени са и прогнозите от постъпления на корпоративен данък. В бюджета е заложен ръст от 2%, докато базата на подадените декларации отчита намаление на декларирания данък с 3,4%. Прогнозите сочат приходи от корпоративен данък на годишна база да останат с около 79 милиона под плана.
- Кое наложи актуализация на бюджета сега?
- За всички е ясно, че актуализацията на бюджета бе заложена още с приемането на бюджет 2014. Тогава не един път от трибуната на Народното събрание ние от ГЕРБ говорихме за прекалено завишена приходна част в размер на 2 милиарда. Ясно е, че това завишаване се направи, за да могат да се заложат по-големи разходи. Именно нереалистичните допускания на етап планиране на основните макроикономически показатели, задълбочаването на дефлационните процеси в икономиката и надценените ефекти от мерките за повишаване на събираемостта на приходите доведоха до неизпълнение на разчетите. Правителството на Орешарски надцени прогнозата за икономическата ситуация и подцени влиянието на някои неблагоприятни външни фактори.
- Господин Николов, може ли по-конкретно да посочите в кои министерства има най-голям недостиг на средства, именно поради неразумно планиране на приходи и разходи?
- Всички помним как се гласува законът за МВР. Още тогава имаше писмо от Министерството на финансите, че в бюджета няма заложени такива разходи. Това доведе до дупка в бюджета на МВР от 126 милиона лева. Нещата са не по-добри и при финансирането на социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Тук недостигът е 50 милиона, от които 36 милиона за помощи за домакинства, за програми за заетост, за гарантиране изплащането на социални помощи и 14 милиона за издръжка на дейности по изпълнението на основните функции на министъра на труда и социалната политика. В Министерство на здравеопазването са необходими средства в размер 24 милиона лева. Недостигът в Министерство на регионалното развитие възлиза на 16,4 милиона и тук забележете 13 милиона за зимно поддържане. От 16,4 милиона се нуждае Министерство на земеделието и храните. По бюджета на Висшия съдебен съвет трябват още 10 милиона за възнаграждение на съдебните заседатели. Дупката в Министерство на правосъдието е 5 милиона. Притеснителното е, че отговорът на този въпрос може да продължи с още изброяване.
