Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Българите и сърбите почитат Светеца като патрон на цялото славянство. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима".
Като предвестник на зимата и на студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията, в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
Димитровден по традиция се чества и като празник на строителя. Денят е празник и за градовете Видин, Айтос, Сливен и Пордим.
Хиляди българи носят името Димитър, което е сред най-популярните след Иван, Георги, Петър. На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
