Майката и трите и дъщери са живели по времето на господството на император Адриан. София нарекла дъщерите си с имената на трите християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос.
Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Като разбрал за това, Адриан заповядал веднага да ги доведат при него. Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Императорът очаквал, че като види страданията на децата си, майката сама ще се откаже от вярата си и ще помоли за милост. Затова убеждавал сестрите да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата останали непреклонни и били подложени на нечовешки изтезания, а по-късно обезглавени. Майка им София останала жива, за да се терзае от загубата на децата си, което било по-силно от телесно страдание.
За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.
Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126-та г.
Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
