На 8 февруари 1950 г. е създадено Министерството на държавната сигурност на ГДР. ЩАЗИ е създадено с решение на Министерския съвет. Това е най-голямата организация в Германската демократическа република, занимавала се с дейности по разузнаването и сигурността.
Централата на ЩАЗИ е в столицата Източен Берлин, като най-голямата мрежа от комплекси се намира в квартал Лихтенберг.
ЩАЗИ следва модела на съветския НКВД, а наследникът му КГБ гледа на него като на изключително предан и ефективен партньор сред разузнавателните служби на страните от Организацията на Варшавския договор.
До средата на 80-те години функционира мрежа от цивилни доносници, като в Западна Германия положението е същото. До рухването на Източна Германия през 1989 г., ЩАЗИ има около 91 000 редовни служители и 300 000 доносници (за сравнение - в Гърция по същото време такива са около 200 000 души при два пъти по-малко население). Това означава, че на всеки 50 души в ГДР един гражданин сътрудничи на Щази, което показва дълбокото проникване на службата в живота на обществото.
Първият началник на службата е Вилхелм Цайсер, а негов заместник е Ерих Милке. Милке заема мястото на Цайсер през 1957 г., а Маркус Волф оглавява отдел „Чуждестранно разузнаване".
ЩАЗИ следи източногерманските граждани за политически неправилно поведение, по което си прилича с дейностите, развивани преди от Гестапо. По време на „нежната революция" от 1989 г. в бюрата на ЩАЗИ нахлуват разгневени граждани, но преди това голямо количество компрометиращ материал е унищожен от офицерите на ЩАЗИ. След обединението на Германия става ясно, че ЩАЗИ тайно е подпомагала леви терористични групировки като например фракцията „Червена армия".
