Лаленце се люлее ...
Лаленце се люлее ... / снимки: Люба Нинова
Соня Кинова за лазарките
40638
Соня Кинова за лазарките
За кумиченето и Връбница
  • Соня Кинова за лазарките
  • За кумиченето и Връбница

Един от големите празници, чакани най-вече от младите момичета, е Лазарица. Той се празнува в съботата на седмицата преди Великден и е неразривно свързан със следващия ден в календара - Връбница или още Цветница, който е в неделя.

В народната традиция Лазаровден е посветен на желанието на младите хора за бъдеща женитба, и то удачна. Затова и се смятало, че лазаруването е задължителен за момеещите се момичета до около 15 години ритуал, разбрахме от Соня Кинова от отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей в Плевен. Още повече, че има символното значение - освен за здраве, е свързано и с предпазване на момата да не я залюби змей. А така девойката ще има препятствия при сключването на брак. Лазарките се делят на две групи - малките момиченца до около 8 години, които само събират яйца в кошнички и истинските лазарки, които освен това обикалят по къщите и пеят за здраве и плодородие, разказва Соня Кинова /чуйте я в първия звуков файл/.

Кошниците, в които са събирани яйцата, не са случайни. Те са изплетени от бащите на две или три от момичетата седмица по-рано и не се използват за нищо друго, освен на Лазарица. Идването на лазарка в къщата е чакан момент, за който домакините се подготвят отрано. На младите момичета се дават яйца, сушени плодове, варени мамули, малки хлебчета, наречени куклички. Гостенките пеят различни песни в зависимост от обитателите на къщите, а домакинята нарича: "Тъй както се търкалят и наедряват орехите и мамулите, така да едреят кокошките и посевите през годината". След като минат по къщите, лазарките отиват и по полята - да пеят и благославят и посевите.

Лаленце се люлее ...
netinfo

В Плевенско момите слагат на главите си оплетени венчета, но не от цветя, а от върбови клонки. Което има връзка с празника на следващия ден - Връбница, наричан още Цветница. Тогава участвалите в лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница и тя първа ще се омъжи. Пред нея ще се мълчи до Великден, тогава всяка лазарка отива у кумицата с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето, обясни Соня Кинова.

Цялата пролетна обредност, която е свързана с възраждането на природата, идва с надеждата за по-добър и щастлив живот за всеки един от членовете на общността.