Йоан Лествичник е византийски духовен писател и светец. Източноправославната църква чества паметта му на 30 март и в четвъртата неделя на Великия пост.
Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения и не е известно, къде е роден той. Получава високо и всестранно образование, откъдето идва и званието му „схоластик“ („учен“).
На 16 години Йоан Лествичник приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.
Трите запазени произведения на Йоан Лествичник са „Послание до пастира“, „Писмо до Йоан Раитски“ и „Лествица“ („Стълба“).
Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е отговор на молбата на раитския игумен. То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното - „любовта, надеждата и вярата“.
„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи. Възможно е първият неин славянски превод да е бил направен в България през Х век. През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.
Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения и не е известно, къде е роден той. Получава високо и всестранно образование, откъдето идва и званието му „схоластик“ („учен“).
На 16 години Йоан Лествичник приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.
Трите запазени произведения на Йоан Лествичник са „Послание до пастира“, „Писмо до Йоан Раитски“ и „Лествица“ („Стълба“).
Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е отговор на молбата на раитския игумен. То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното - „любовта, надеждата и вярата“.
„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи. Възможно е първият неин славянски превод да е бил направен в България през Х век. През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.
