Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия, църковният празник е наречен от народа Илинден.
Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет. Той предрича на царя-езичник Ахав страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици". Св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка , той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му; той дава дъжда и росата.
Наричат го Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Св. Илия е силен, властен и сърдлив. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.
20 юли 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.
