Днес е Международния ден на радиото и телевизията, който се празнува в България, Русия и Беларус. На 7-ми май 1895 г., на заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург, руският физик и електротехник Александър Степанович Попов показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.
От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така - и в съвсем буквален смисъл - името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".
Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
