Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.
След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".
Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
