На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита рождеството на Свети Йоан Кръстител. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. За Еньовден е характерно “грабенето” и “маменето" на плодородието от нивите и добитъка. Жени - баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за “болестта без име”. Според поверията набраните днес билки са най-лековити. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите. В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. За Еньовден е характерно “грабенето” и “маменето" на плодородието от нивите и добитъка. Жени - баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за “болестта без име”. Според поверията набраните днес билки са най-лековити. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите. В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
