Г-н Жаблянов разговаряме с Вас дни преди края на предизборната кампания, как оценявате кампанията до този момент? Какво успяхте да чуете от срещите си с хората?
Кампанията я оценявам като много динамична и това не се дължи толкова на действията на самите партии, колкото на скоростта, с която протичат политическите процеси в България, Балканите и Европа. В тези условия, трудно може една платформа, която е създадена преди три месеца да отрази всички последващи събития, включително и платформата на БСП.
След поредица от срещи с избирателите, като че ли се оказва, че проблемите, трудностите, в икономиката, в селското стопанство, производството, образованието и здравеопазването са по-тежки и по-дълбоки отколкото изглеждат на пръв поглед. Потвърди се потребността от промяна, но промяна – дълбока, всеобхватна, без компромиси с установения през последните десетилетия пазарно-либерален модел. Той не може да бъде коригиран и не може да бъде поправен. Българските граждани като цяло искат държавни инвестиции в производството, селското стопанство, не защита, а разбиване на монополите, гарантирани изкупни цени на тяхната продукция.
Националната сигурност стана водеща тема. Финансовата и политическа подкрепа от страна на Турция за партия ДОСТ развали условията за добри съседски отношения. Предполагам, че и другите кандидати за народни представители са установили един безспорен факт, а именно, че фактическото положение на качеството на живот на българските граждани няма нищо общо с фалшивата картина, създавана от медиите и досегашните управляващи.
Ръстът на българската икономика може да бъде открит само в тефтера на господин Борисов, животът в България е съвършено различен и в това се корени отговора за загубата на подкрепа за предишното правителство.
Засегнахте една тема която вълнува всички българи, а това е темата Турция. Как оценявате пряката намеса на турската страна в нашата национална сигурност? Адекватни ли са действията на институциите?
Първо, тук не става въпрос само за откритата намеса на Турция в предизборната кампания, а по-скоро за целенасочен опит за злоупотреба с историята и чувствата на българските турци. Когато погледнем изявленията на турските държавници от последните години, ще установим, че става въпрос за целенасочени опити за употреба на турските малцинства в съседни на Турция държави, за постигане на неоосманистките амбиции на сегашните водещи политици в Турция.
Второ, българската политика през последните години беше ориентирана твърдо по Атлантическата ос, според която Република Турция е съюзник на България. Оказа се, че това не е достатъчно, че Атлантическият договор не гарантира добросъседството между държавите членки. Откритата намеса на Турция във вътрешните дела на България потвърждава този извод. Това означава, че политиката на България в югоизточното направление трябва да бъде променена чрез конкретни законодателни инициативи веднага след свикването на новото Народно събрание, ние нямаме време да чакаме. На първо място трябва да се направят изменения в Закона за вероизповеданията.Външното финансиране на традиционни вероизповедания в България трябва да бъде прекратено, да бъде поето от държавния бюджет, както и да бъдат предоставени възможности включително чрез данъчни облекчения за тяхната самоиздръжка. Намесата на Турция и арабски държави в управлението на ислямското вероизповедание в България пряко чрез кадри, стипендии и директно финансиране трябва да бъде прекратена, а взаимодействието с турската държава по духовните въпроси да бъде поставено на нова основа. На тези избори отново възникна въпросът за гласуването на българите в чужбина с двойно гражданство. Само преди няколко месеца Народното събрание, по инициатива на управляващото мнозинство, прие разкриването на секции в чужбина без ограничение за държавите членки на ЕС и до 35 в държавите извън съюза. Днес същите партии искат тези секции да бъдат закрити. Няма по-ярък пример за отсъствието на политическа далновидност и пълна законодателна безпринципност. Патриотичният фронт, партии от бившия Реформаторски блок и други се обявяват за закриване на секциите в Турция, а някои дори отидоха да блокират границата. Тези действия са ярка илюстрация на политическата и законодателна безпомощност на предишното мнозинство и на декларативния патриотизъм.
Трето, не стана ясно защо специфичните отношения между България и Турция бяха отъждествени с настъпилото напрежение между Германия, Холандия и Франция през последните седмици. Обща европейска позиция по отношение на Турция изглежда малко вероятна. Още повече, че Турция не е член на ЕС, все повече се отдалечава от него и съюзът трудно би могъл да въздейства върху вътрешнополитическия и процес. Турция обаче е член на НАТО и българските институции трябва да поставят въпроса за турската намеса в българската вътрешна политика в Политическия консултативен съвет на НАТО, като настояват за решения и действия.
Добре помня как един бивш Премиер се опита да влезе в ролята на посредник между Турция и ЕС, дава ли това свобода на Ердоган?
Поведението на Борисов и на външния министър Митов беше продиктувано от чужди държавни интереси и премиерът постави българското правителство в тяхна услуга.
Борисов разглеждаше Ердоган като стратегически съюзник на България през очите на г-жа Меркел, той дори не успя да влезе в ролята на посредник.
Днес когато германската политика се променя, Борисов изпадна в конфузна ситуация в ролята на обикновен свидетел на тази сделка. Както показва историята, свидетелите в такива случай имат доста тежка участ.
Реакцията на служебното правителство и на премиера беше страхлива и закъсняла. Външният министър дори не се появи, а смелостта на дискретната дипломация на България стигна до там да бъде направена тиха забележка на турския посланик. Липсата на позиция от страна на правителството постави президента в неловка ситуация и цялата отговорност беше стоварена върху него.
Кампанията протича с теми от външната политика, как виждате Европа на две скорости?
Европа на две скорости е другото име на Европа на неравенствата. България, след присъединяването си към ЕС не можа да застане на пътя на догонваща развитите държави и ние в момента сме една изоставаща държава.
Причините за нашето изоставане не са там, където ни сочи неолибералната политическа доктрина.
Това е опростено възприемане на днешните български икономически и социални трудности. Корупцията е следствие от картелизирането на икономиката, унищожаването на производствената база на българското стопанство, ликвидирането на селското стопанство, превръщането на държавното чиновничество и политическата върхушка през това време в гара разпределителна на европейските фондове и обществените поръчки. Липсата на национална стратегия за догонване и изравняване на българската икономика, поне с централно европейските държави, ни постави в състояние на пълна зависимост от външното финансиране и политическите преразпределителни процеси в държавата.
Как коментирате „Евроначалниците“? Какво следва за България след като приключат еврофондовете?
Възприемането на ЕС като отношение между подчинени и началници е израз преди всичко на провинциален робски комплекс от наша страна. Този комплекс е изразен най-отчетливо в средите на десницата.
Политическата платформа на българската десница е непроменена от средата на 90-те години на двадесети век, тя е псевдолиберална, като в нея не присъстват актуалните въпроси на икономиката, социалното устройство и бъдещето на ЕС. Политическата платформа на българската десница е антинационална и глобализаторска и в този смисъл тя изостава и идейно и политически от европейските десни партии. Строителството на надлези и подлези няма как да замести идейния дефицит, в който се озоваха партиите от дясното политическо пространство.
БСП се опитва да запълни дефицита от национална, икономическа, социална и външна политика. В същото време традиционните партии на европейската левица изпаднаха в идейна и политическа криза, загубиха поредица от избори и влиянието си в средната класа и сред работниците. В този смисъл БСП заедно с другите леви европейски партии трябва да поеме по пътя на идейната модернизация, като отчита причините за кризисните тенденции в ЕС.
БСП залага като основен приоритет икономиката, това ли е част от промяната за партията?
Промяната в България е очаквана от цялото общество. Обществените настроения са радикални, хората искат няколко неща: да се възстанови стопанисването и обработването на земята, производството и изхранването на населението, достъпни цени на храните и контрол върху качеството.
Това изисква дълбока реформа в аграрния сектор, а не просто преразпределяне на субсидии.
Реформата трябва да бъде извършена във всички аспекти: в собствеността , в стопанисването на земята, формите на коопериране, държавното финансиране и държавните дотации, всичко това трябва да е обвързано в една единна политика, каквато в момента няма.Това е въпроса за продоволствения суверенитет на държавата, защото когато не можеш да си изхраниш населението никакъв друг суверенитет не е възможен. Необходима е национална програма за индустриално развитие, като предлаганият от нас фонд „Индустрия” е само един елемент от общата политика по възстановяване на индустриалното производство. Струва ми се, че ние няма да можем да направим това само с комбинация между форми на държавен протекционизъм и пазарни методи на управление. В днешните български условия, без въвеждането на планиране, строга финансова отчетност и държавен финансов контрол съществува реална опасност от разпиляването и злоупотребата с инвестиционен ресурс. През изминалите години имаше опити за такъв вид икономическа политика, които дадоха частични резултати, но не можаха да пречупят негативната тенденция на икономическо развитие.
Очаквате ли промяна в Европа с предстоящите избори във Франция и Германия?
Ако искаме да си обясним това което се случва с ЕС трябва да си припомним историята на нейното създаване. ЕС беше създаден на основата на европейската икономическа общност, която беше икономическа форма на интеграция на Западна Европа, финансирана от САЩ. Така беше до 90-та година. Политическата същност на ЕС започна да се изгражда и променя в процеса на присъединяване на държавите от Източна Европа. В този процес ЕС пропусна да дефинира и определи политиката по отношение на Русия. Беше лансирана политиката на така нареченото Източно партньорство, като в крайна сметка то беше сведено до организацията на „цветни революции” в държавите от бившия Съветски съюз. Тази имитация на партньорство блокира до голяма степен истинското партньорство с Русия. България е сред най-потърпевшите държави от напрежението между ЕС и Русия.
Изборите във Франция и Германия, както и преминалите избори в Холандия, изборите за президент в Австрия са стъпки по пътя към политическата еманципация на Европа. Големият риск в този процес е опасността от разрушаване на самия съюз. Излизането на Великобритания от ЕС също според мен трябва да бъде разглеждано в светлината на европейската еманципация, а не като първия акт на верига последващи действия.
Липсва ли воля за един градивен диалог с Русия?
Отстояването на националният интерес означава, че той първо трябва да бъде формулиран. Ние имаме трудности в това отношение. Това са политически трудности защото вече около петнадесет и повече години присъединяването на България към НАТО се разглежда като цивилизационен избор. Това не е вярно! България е направила цивилизационния си избор през девети век, приемайки православното християнство и кирилицата, създавайки по този начин своя собствена цивилизационна ниша. Днес ние нямаме възможност да направим друг избор, тъй като нашето национално самосъзнание е изградено в продължение на изминалите столетия. Днешното място на България в ЕС и НАТО е участие във военен, икономически и политически съюзи, но ние не можем да се разделим с достиженията на българската цивилизация, защото това е нашата същност. Опитите това да бъде направено от отделни български политици ни превръща в тълпа и докарва до властта хора, които са готови да се подчиняват на началниците в Брюксел. Утвърждава се психиката на съвременното робство, на зависимата българска политика и поради това не може да се започне градивен диалог с Русия.
БСП иска да поведе държа във всеки един сектор? Какво ни отне демокрацията?
Икономическото развитие на страната е от изключително значение, защото всички говорят за демографската криза, а тя е следствие от разсипаното българско стопанство, в резултат на безотговорното прилагане на пазарните принципи в България. Въвеждането на пазара във България доведе до грабеж, разрушаване и глад. До това доведе пазарната икономика в България.
Повечето неща ни ги отне пазарната икономика. Демокрацията даде политически права на гражданите, но тя беше използвана за да бъде разрушена държавата, да бъде потъпкан закона. В България не беше изградена социална и демократична държава, това е големия дефект на прехода. Пазарното стопанство сведе българското производство до равнища на ½ и 1/3 от постигнатото до 90-та година в по-лоши от технологична гледна точка условия от днешните. Изхвърлихме науката като средство за осигуряване на нашето развитие. В това отношение се състои и голямата разлика между БСП и партиите на десницата.
За нас развитието на държавата, икономиката и обществото се основават на закономерности, които трябва да бъдат използвани.
В противовес на това разбиране десницата продължава да разглежда варварското състояние на война на всеки срещу всеки - наречено конкуренция, като предпоставка за постигане на благополучие.
Готова ли е БСП да постави началото на преодоляването на тези проблеми?
Ако не го постави БСП сега, ако не започне да го прави ще се появи друг, това са обективните потребности на България и на Европа днес. Съвременната работническа класа ще намери, кой да защитава нейните интереси.
Днешните реалности на трудовите отношения в България са следните: хората работят и не си получават заплатите, подписват се на един договор, а получават съвсем друго възнаграждение, уволняват ги, когато си пожелаят и не им изплащат дължимото, няма никаква синдикална защита, кметът на общината раздава постове за да си осигури преизбирането – това е съвременна форма на робство и тя ще бъде отхвърлена.
Ролята на БСП, е да разбере своята задача, защото ние произнесохме думата промяна, поставихме си за цел да я осъществим, но като че ли в хода на кампанията се оказа, че тази промяна трябва да бъде много дълбока, много по-всеобхватна отколкото си представяхме, когато създавахме нашата платформа. Промяната в България изисква дълбок социален реформизъм, мащабен икономически проект, оздравяване на политическите и държавни институции, укрепване на политическите партии и парламентаризма, това означава промяната в България. Сегашното мятане между референдумите, пряката демокрация, мажоритарните избори, преференциалните избирателни системи няма да донесат просперитет, стабилност и благополучие на българския народ и онова място в Европа, което ние си представяме, че трябва да имаме.
Това контрастира с поведението на партиите по време на кампанията? Може ли да се седне на една маса и да се тръгне в една посока?
Може, но за това е необходимо национално споразумение. От особена важност е съдържанието на това споразумение. Ако съдържанието е правилно и отговаря на потребностите на България и нейните граждани днес, ако ще ни изведе на друг път, то всеки политически компромис си заслужава. Днес обаче, ние като общество и политически партии не сме достигнали до това, какво трябва да бъде националното споразумение.
Има ли воля за подобно нещо?
Искаме ми се да вярвам, че има иначе не няма да се занимавам с политика. Ако днеска я няма утре ще се появи, волята идва от енергията на хората.
Къде виждате БСП на 27 март, излизат различни социологически изследвания?
Въпроса за следващото правителство не е социологически. Важното за БСП на 27 март, е че партията ще бъде във водеща политическа позиция, защото успяхме да предложим нов дневен ред за промени в България. Ако се погледне предизборната кампания, платформите на повечето партии и техните обещания, с основание може да се направи извода, че всички партии в България се стремят към една мащабна социалистическа платформа.
Ако следващото правителството, каквото и да е то, управлява с платформата на БСП ние сме си постигнали целите, не е въпроса да се заемат постове, въпроса е да се смени политиката. Ние ще се озовем в сложна политическа ситуация след изборите, с нараснали отговорности по отношение управлението на държавата.
В нов аспект трябва да бъдат разглеждани понятията управляващи и опозиция в следващия парламент. Простата игра на избори и противопоставяне не способства за утвърждаването на демокрацията в България, демокрацията не е перманентно състояние на избори, демокрацията е възможността управлението да бъде контролирано от тези, които са го излъчили с помощта на разумни мандати във властта. Изборите „до дупка” са патент на ранната десница, с изборите „до дупка” те искаха да ни вкарат в това състояние.
Научили си ли уроците на коалициите досега БСП? На какви компромиси е готова партията?
Дефицитът на България са идейните коалиции и това не касае само БСП, засега не можем да ги създаваме. Следизборните коалиции също трудно се правят. Едно коалиционно управление досега завърши успешно - това на Тройната коалиция. Може би можеше да бъде и по-добро, но БСП се оказа в губеща позиция. Това беше необходима политическа жертва от наша страна за приемането ни в ЕС.
Какво ще ни донесе председателство на ЕС ?
Председателството е една рутинна роля в ЕС за всички държави членки. От друга страна би било по-добре да имаме парламентарно излъчено правителство по това време. Не е правилно вътрешният ни дневен ред да се определя от един или друг ангажимент на България към съюзните институции.
Да, но се чуват такива гласове?
Тези гласове доведоха ЕС до днешното му състояние, защото се подмени националния политически процес, с такъв определен от бюрокрацията на Европейската комисия.
Какво искате да кажете на българите, като за финал?
Всички искат промяна, това е сигурно, въпросът е за нейната посока, посоката на промяната, тука са големите изпитания. Ние се нуждаем от всеобхватна промяна, не просто на избирателната система, не на механизмите. Необходима е всеобхватна промяна, която да засегне основите на стопанския живот, на сигурността, на здравеопазването и образованието, а за нея е необходима национална енергия.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Кампанията я оценявам като много динамична и това не се дължи толкова на действията на самите партии, колкото на скоростта, с която протичат политическите процеси в България, Балканите и Европа. В тези условия, трудно може една платформа, която е създадена преди три месеца да отрази всички последващи събития, включително и платформата на БСП.
След поредица от срещи с избирателите, като че ли се оказва, че проблемите, трудностите, в икономиката, в селското стопанство, производството, образованието и здравеопазването са по-тежки и по-дълбоки отколкото изглеждат на пръв поглед. Потвърди се потребността от промяна, но промяна – дълбока, всеобхватна, без компромиси с установения през последните десетилетия пазарно-либерален модел. Той не може да бъде коригиран и не може да бъде поправен. Българските граждани като цяло искат държавни инвестиции в производството, селското стопанство, не защита, а разбиване на монополите, гарантирани изкупни цени на тяхната продукция.
Националната сигурност стана водеща тема. Финансовата и политическа подкрепа от страна на Турция за партия ДОСТ развали условията за добри съседски отношения. Предполагам, че и другите кандидати за народни представители са установили един безспорен факт, а именно, че фактическото положение на качеството на живот на българските граждани няма нищо общо с фалшивата картина, създавана от медиите и досегашните управляващи.
Ръстът на българската икономика може да бъде открит само в тефтера на господин Борисов, животът в България е съвършено различен и в това се корени отговора за загубата на подкрепа за предишното правителство.
Засегнахте една тема която вълнува всички българи, а това е темата Турция. Как оценявате пряката намеса на турската страна в нашата национална сигурност? Адекватни ли са действията на институциите?
Първо, тук не става въпрос само за откритата намеса на Турция в предизборната кампания, а по-скоро за целенасочен опит за злоупотреба с историята и чувствата на българските турци. Когато погледнем изявленията на турските държавници от последните години, ще установим, че става въпрос за целенасочени опити за употреба на турските малцинства в съседни на Турция държави, за постигане на неоосманистките амбиции на сегашните водещи политици в Турция.
Второ, българската политика през последните години беше ориентирана твърдо по Атлантическата ос, според която Република Турция е съюзник на България. Оказа се, че това не е достатъчно, че Атлантическият договор не гарантира добросъседството между държавите членки. Откритата намеса на Турция във вътрешните дела на България потвърждава този извод. Това означава, че политиката на България в югоизточното направление трябва да бъде променена чрез конкретни законодателни инициативи веднага след свикването на новото Народно събрание, ние нямаме време да чакаме. На първо място трябва да се направят изменения в Закона за вероизповеданията.Външното финансиране на традиционни вероизповедания в България трябва да бъде прекратено, да бъде поето от държавния бюджет, както и да бъдат предоставени възможности включително чрез данъчни облекчения за тяхната самоиздръжка. Намесата на Турция и арабски държави в управлението на ислямското вероизповедание в България пряко чрез кадри, стипендии и директно финансиране трябва да бъде прекратена, а взаимодействието с турската държава по духовните въпроси да бъде поставено на нова основа. На тези избори отново възникна въпросът за гласуването на българите в чужбина с двойно гражданство. Само преди няколко месеца Народното събрание, по инициатива на управляващото мнозинство, прие разкриването на секции в чужбина без ограничение за държавите членки на ЕС и до 35 в държавите извън съюза. Днес същите партии искат тези секции да бъдат закрити. Няма по-ярък пример за отсъствието на политическа далновидност и пълна законодателна безпринципност. Патриотичният фронт, партии от бившия Реформаторски блок и други се обявяват за закриване на секциите в Турция, а някои дори отидоха да блокират границата. Тези действия са ярка илюстрация на политическата и законодателна безпомощност на предишното мнозинство и на декларативния патриотизъм.
Трето, не стана ясно защо специфичните отношения между България и Турция бяха отъждествени с настъпилото напрежение между Германия, Холандия и Франция през последните седмици. Обща европейска позиция по отношение на Турция изглежда малко вероятна. Още повече, че Турция не е член на ЕС, все повече се отдалечава от него и съюзът трудно би могъл да въздейства върху вътрешнополитическия и процес. Турция обаче е член на НАТО и българските институции трябва да поставят въпроса за турската намеса в българската вътрешна политика в Политическия консултативен съвет на НАТО, като настояват за решения и действия.
Добре помня как един бивш Премиер се опита да влезе в ролята на посредник между Турция и ЕС, дава ли това свобода на Ердоган?
Поведението на Борисов и на външния министър Митов беше продиктувано от чужди държавни интереси и премиерът постави българското правителство в тяхна услуга.
Борисов разглеждаше Ердоган като стратегически съюзник на България през очите на г-жа Меркел, той дори не успя да влезе в ролята на посредник.
Днес когато германската политика се променя, Борисов изпадна в конфузна ситуация в ролята на обикновен свидетел на тази сделка. Както показва историята, свидетелите в такива случай имат доста тежка участ.
Реакцията на служебното правителство и на премиера беше страхлива и закъсняла. Външният министър дори не се появи, а смелостта на дискретната дипломация на България стигна до там да бъде направена тиха забележка на турския посланик. Липсата на позиция от страна на правителството постави президента в неловка ситуация и цялата отговорност беше стоварена върху него.
Кампанията протича с теми от външната политика, как виждате Европа на две скорости?
Европа на две скорости е другото име на Европа на неравенствата. България, след присъединяването си към ЕС не можа да застане на пътя на догонваща развитите държави и ние в момента сме една изоставаща държава.
Причините за нашето изоставане не са там, където ни сочи неолибералната политическа доктрина.
Това е опростено възприемане на днешните български икономически и социални трудности. Корупцията е следствие от картелизирането на икономиката, унищожаването на производствената база на българското стопанство, ликвидирането на селското стопанство, превръщането на държавното чиновничество и политическата върхушка през това време в гара разпределителна на европейските фондове и обществените поръчки. Липсата на национална стратегия за догонване и изравняване на българската икономика, поне с централно европейските държави, ни постави в състояние на пълна зависимост от външното финансиране и политическите преразпределителни процеси в държавата.
Как коментирате „Евроначалниците“? Какво следва за България след като приключат еврофондовете?
Възприемането на ЕС като отношение между подчинени и началници е израз преди всичко на провинциален робски комплекс от наша страна. Този комплекс е изразен най-отчетливо в средите на десницата.
Политическата платформа на българската десница е непроменена от средата на 90-те години на двадесети век, тя е псевдолиберална, като в нея не присъстват актуалните въпроси на икономиката, социалното устройство и бъдещето на ЕС. Политическата платформа на българската десница е антинационална и глобализаторска и в този смисъл тя изостава и идейно и политически от европейските десни партии. Строителството на надлези и подлези няма как да замести идейния дефицит, в който се озоваха партиите от дясното политическо пространство.
БСП се опитва да запълни дефицита от национална, икономическа, социална и външна политика. В същото време традиционните партии на европейската левица изпаднаха в идейна и политическа криза, загубиха поредица от избори и влиянието си в средната класа и сред работниците. В този смисъл БСП заедно с другите леви европейски партии трябва да поеме по пътя на идейната модернизация, като отчита причините за кризисните тенденции в ЕС.
БСП залага като основен приоритет икономиката, това ли е част от промяната за партията?
Промяната в България е очаквана от цялото общество. Обществените настроения са радикални, хората искат няколко неща: да се възстанови стопанисването и обработването на земята, производството и изхранването на населението, достъпни цени на храните и контрол върху качеството.
Това изисква дълбока реформа в аграрния сектор, а не просто преразпределяне на субсидии.
Реформата трябва да бъде извършена във всички аспекти: в собствеността , в стопанисването на земята, формите на коопериране, държавното финансиране и държавните дотации, всичко това трябва да е обвързано в една единна политика, каквато в момента няма.Това е въпроса за продоволствения суверенитет на държавата, защото когато не можеш да си изхраниш населението никакъв друг суверенитет не е възможен. Необходима е национална програма за индустриално развитие, като предлаганият от нас фонд „Индустрия” е само един елемент от общата политика по възстановяване на индустриалното производство. Струва ми се, че ние няма да можем да направим това само с комбинация между форми на държавен протекционизъм и пазарни методи на управление. В днешните български условия, без въвеждането на планиране, строга финансова отчетност и държавен финансов контрол съществува реална опасност от разпиляването и злоупотребата с инвестиционен ресурс. През изминалите години имаше опити за такъв вид икономическа политика, които дадоха частични резултати, но не можаха да пречупят негативната тенденция на икономическо развитие.
Очаквате ли промяна в Европа с предстоящите избори във Франция и Германия?
Ако искаме да си обясним това което се случва с ЕС трябва да си припомним историята на нейното създаване. ЕС беше създаден на основата на европейската икономическа общност, която беше икономическа форма на интеграция на Западна Европа, финансирана от САЩ. Така беше до 90-та година. Политическата същност на ЕС започна да се изгражда и променя в процеса на присъединяване на държавите от Източна Европа. В този процес ЕС пропусна да дефинира и определи политиката по отношение на Русия. Беше лансирана политиката на така нареченото Източно партньорство, като в крайна сметка то беше сведено до организацията на „цветни революции” в държавите от бившия Съветски съюз. Тази имитация на партньорство блокира до голяма степен истинското партньорство с Русия. България е сред най-потърпевшите държави от напрежението между ЕС и Русия.
Изборите във Франция и Германия, както и преминалите избори в Холандия, изборите за президент в Австрия са стъпки по пътя към политическата еманципация на Европа. Големият риск в този процес е опасността от разрушаване на самия съюз. Излизането на Великобритания от ЕС също според мен трябва да бъде разглеждано в светлината на европейската еманципация, а не като първия акт на верига последващи действия.
Липсва ли воля за един градивен диалог с Русия?
Отстояването на националният интерес означава, че той първо трябва да бъде формулиран. Ние имаме трудности в това отношение. Това са политически трудности защото вече около петнадесет и повече години присъединяването на България към НАТО се разглежда като цивилизационен избор. Това не е вярно! България е направила цивилизационния си избор през девети век, приемайки православното християнство и кирилицата, създавайки по този начин своя собствена цивилизационна ниша. Днес ние нямаме възможност да направим друг избор, тъй като нашето национално самосъзнание е изградено в продължение на изминалите столетия. Днешното място на България в ЕС и НАТО е участие във военен, икономически и политически съюзи, но ние не можем да се разделим с достиженията на българската цивилизация, защото това е нашата същност. Опитите това да бъде направено от отделни български политици ни превръща в тълпа и докарва до властта хора, които са готови да се подчиняват на началниците в Брюксел. Утвърждава се психиката на съвременното робство, на зависимата българска политика и поради това не може да се започне градивен диалог с Русия.
БСП иска да поведе държа във всеки един сектор? Какво ни отне демокрацията?
Икономическото развитие на страната е от изключително значение, защото всички говорят за демографската криза, а тя е следствие от разсипаното българско стопанство, в резултат на безотговорното прилагане на пазарните принципи в България. Въвеждането на пазара във България доведе до грабеж, разрушаване и глад. До това доведе пазарната икономика в България.
Повечето неща ни ги отне пазарната икономика. Демокрацията даде политически права на гражданите, но тя беше използвана за да бъде разрушена държавата, да бъде потъпкан закона. В България не беше изградена социална и демократична държава, това е големия дефект на прехода. Пазарното стопанство сведе българското производство до равнища на ½ и 1/3 от постигнатото до 90-та година в по-лоши от технологична гледна точка условия от днешните. Изхвърлихме науката като средство за осигуряване на нашето развитие. В това отношение се състои и голямата разлика между БСП и партиите на десницата.
За нас развитието на държавата, икономиката и обществото се основават на закономерности, които трябва да бъдат използвани.
В противовес на това разбиране десницата продължава да разглежда варварското състояние на война на всеки срещу всеки - наречено конкуренция, като предпоставка за постигане на благополучие.
Готова ли е БСП да постави началото на преодоляването на тези проблеми?
Ако не го постави БСП сега, ако не започне да го прави ще се появи друг, това са обективните потребности на България и на Европа днес. Съвременната работническа класа ще намери, кой да защитава нейните интереси.
Днешните реалности на трудовите отношения в България са следните: хората работят и не си получават заплатите, подписват се на един договор, а получават съвсем друго възнаграждение, уволняват ги, когато си пожелаят и не им изплащат дължимото, няма никаква синдикална защита, кметът на общината раздава постове за да си осигури преизбирането – това е съвременна форма на робство и тя ще бъде отхвърлена.
Ролята на БСП, е да разбере своята задача, защото ние произнесохме думата промяна, поставихме си за цел да я осъществим, но като че ли в хода на кампанията се оказа, че тази промяна трябва да бъде много дълбока, много по-всеобхватна отколкото си представяхме, когато създавахме нашата платформа. Промяната в България изисква дълбок социален реформизъм, мащабен икономически проект, оздравяване на политическите и държавни институции, укрепване на политическите партии и парламентаризма, това означава промяната в България. Сегашното мятане между референдумите, пряката демокрация, мажоритарните избори, преференциалните избирателни системи няма да донесат просперитет, стабилност и благополучие на българския народ и онова място в Европа, което ние си представяме, че трябва да имаме.
Това контрастира с поведението на партиите по време на кампанията? Може ли да се седне на една маса и да се тръгне в една посока?
Може, но за това е необходимо национално споразумение. От особена важност е съдържанието на това споразумение. Ако съдържанието е правилно и отговаря на потребностите на България и нейните граждани днес, ако ще ни изведе на друг път, то всеки политически компромис си заслужава. Днес обаче, ние като общество и политически партии не сме достигнали до това, какво трябва да бъде националното споразумение.
Има ли воля за подобно нещо?
Искаме ми се да вярвам, че има иначе не няма да се занимавам с политика. Ако днеска я няма утре ще се появи, волята идва от енергията на хората.
Къде виждате БСП на 27 март, излизат различни социологически изследвания?
Въпроса за следващото правителство не е социологически. Важното за БСП на 27 март, е че партията ще бъде във водеща политическа позиция, защото успяхме да предложим нов дневен ред за промени в България. Ако се погледне предизборната кампания, платформите на повечето партии и техните обещания, с основание може да се направи извода, че всички партии в България се стремят към една мащабна социалистическа платформа.
Ако следващото правителството, каквото и да е то, управлява с платформата на БСП ние сме си постигнали целите, не е въпроса да се заемат постове, въпроса е да се смени политиката. Ние ще се озовем в сложна политическа ситуация след изборите, с нараснали отговорности по отношение управлението на държавата.
В нов аспект трябва да бъдат разглеждани понятията управляващи и опозиция в следващия парламент. Простата игра на избори и противопоставяне не способства за утвърждаването на демокрацията в България, демокрацията не е перманентно състояние на избори, демокрацията е възможността управлението да бъде контролирано от тези, които са го излъчили с помощта на разумни мандати във властта. Изборите „до дупка” са патент на ранната десница, с изборите „до дупка” те искаха да ни вкарат в това състояние.
Научили си ли уроците на коалициите досега БСП? На какви компромиси е готова партията?
Дефицитът на България са идейните коалиции и това не касае само БСП, засега не можем да ги създаваме. Следизборните коалиции също трудно се правят. Едно коалиционно управление досега завърши успешно - това на Тройната коалиция. Може би можеше да бъде и по-добро, но БСП се оказа в губеща позиция. Това беше необходима политическа жертва от наша страна за приемането ни в ЕС.
Какво ще ни донесе председателство на ЕС ?
Председателството е една рутинна роля в ЕС за всички държави членки. От друга страна би било по-добре да имаме парламентарно излъчено правителство по това време. Не е правилно вътрешният ни дневен ред да се определя от един или друг ангажимент на България към съюзните институции.
Да, но се чуват такива гласове?
Тези гласове доведоха ЕС до днешното му състояние, защото се подмени националния политически процес, с такъв определен от бюрокрацията на Европейската комисия.
Какво искате да кажете на българите, като за финал?
Всички искат промяна, това е сигурно, въпросът е за нейната посока, посоката на промяната, тука са големите изпитания. Ние се нуждаем от всеобхватна промяна, не просто на избирателната система, не на механизмите. Необходима е всеобхватна промяна, която да засегне основите на стопанския живот, на сигурността, на здравеопазването и образованието, а за нея е необходима национална енергия.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
