Туристите от Туристическо Дружество „Осогово" град Кюстендил, с приятели от Ямбол, София и Русия, и водачи от македонския град Велес преминаха през планините Баба, удивително богата на малини и боровинки, планината Галичица и достигна до Охридското езеро и Охрид. В рамките само на четири дни, група от 28 души успя да разгледа и да се впечатли в Македония от античните градове Стоби и Хераклея, с циркусите Мало и Голямо езеро (Пелистерски очи) в Баба планина, Преспанското, Охридското, Дебърското и Маврово езеро; Варошки манастир „Свети Архангел Михаил" в подножието на средновековната крепост Маркови кули над град Прилеп, манастира „Свети Наум" край Охридското езеро, женския манастир „Свети Георги Победоносец" край Дебърското езеро и Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча" край Маврово, както и градовете Прилеп, Битоля и Охрид със Самуиловата крепост.
Македонските водачи- Йован Павлов, Васко Георгиевски и алпиниста Борче Солунски, участвал в експедиция до Еверест през 1989 година.
netinfo
"Началната точка за разглеждане в първия ден бе античният град Стоби, между реките Черна и Вардар, чиито останки са най-големият археологичен комплекс в Македония. Разположен е на около 80 километра южно от столицата Скопие. Основан е от племето пеони, които заселяват югозападните райони на траките, наричани Пеония. Градът е родно място на писателя Йоан Стобей.
След това бе посетен Варошкия манастир „Свети Архангел Михаил" над град Прилеп, закътан в подножието на средновековната крепост Маркови кули. Според местни предания, манастирът е построен от кралете Вълкашин и Марко през 14 век. В началото на 19 век манастирът напълно запустява, а на 28 април 1861 година е възобновен. През същата година при изкопни работи за възстановяването на манастира в района на църквата е открит Варошкият надпис - старобългарски епиграфски паметник от 996 година. От манастира се разкрива прекрасна гледка към град Прилеп, в който бе отделено достатъчно време за обяд и разглеждане на центъра. Прилеп е наричан също Градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко, и Град на тютюна.
Предстоеше разглеждане на още един античен град Хераклея Линкестис. Основан е в средата на 4 век пр.н.е. от македонския цар Филип II Македонски в северозападната част на Македонското царство в котловината Пелагония в близост до съвременния град Битоля. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой, смятан за родоначалник на македонската царска династия Аргеади, а Линкестис (от гръцки земя на рисове) е античното име на областта. Последната спирка за деня бе град Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 жители. Разположен е на река Драгор в източната част на котловината Пелагония, в подножието на планината Баба (Пелистер). Името произлиза от старобългарското обитѣль, манастир. Името е споменато в Битолския надпис на цар Иван Владислав като Битола. В града се намира къща-музей „Гоце Делчев", посветена на водача на ВМОРО Гоце Делчев, и университет „Климент Охридски" с около 5 000 студенти.
netinfo
Приятелят на Васко в Битоля - Никола Томовски, който е художник и изографисва църкви и рисува изключително красиви икони, гостоприемно прие и почерпи по-голяма част от групата в ателието си. Под звуците на песни на неговата сестра Виолета Томовска, която е много популярна изпълнителка в Македония, както и други изпълнения се заформи дори хоро на една от уличките в старата чаршия. Вечерта завърши с обичайните песни под съпровода на китарата на Румен Миленков.
Рано сутринта на втория ден автобусът закара групата почти до края на асфалтовия път в Баба планина. На около 1300 м.н.в., започна дългия ни преход през планината до най-високия й връх Пелистер (2601 м.н.в.), На върхът е разположен огромен ретранслатор. Минахме покрай езерата Малко (2180 м.н.в.) и Голямо (2218 м.н.в.), където бе разположена хижата за втората ни нощувка. Планината често се нарича и Пелистер, въпреки че това е само името на нейния най-висок връх. Със своите 436 кв. км тя е тринадесета в Македония. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Македония, останалите 35% са на територията на Гърция. В планината има 24 върха над 2000 метра н.в. Най-известни са: Пелистер (2 601 м - трети в Македония, след Голем Кораб и Титов връх), Илинден (2 542 м), Два гроба (2 514 м), Стив (2.468 м), Ветерница (2 420 м) и Муза (2 351 м). В планината има останки от полеви болници от Първата световна война.
По пътеката към връх всички си похапнаха вкусни малини и огромни боровинки. Частта малко преди върха е камениста и доста изморителна, но въпреки всичко усилията си струват за прекрасните гледки от Пелистер към Битоля, Преспанското езеро и други части на планината. На върха се отдели достатъчно време за почивка с предложен чай от домакина на кулата на върха, а преди общата снимка с българското знаме пак се играха народни хора. Малка група от София бе по същото време на върха, а едно от момичетата в нея се включи активно да пее, докато Румен надуваше гайдата за хорото. В съседство до връх Пелистер е и Друмев връх (2600 м.н.в.), на който има паметник на македонски алпинист, изкачил Еверест. След върховете предстоеше нов преход, преминаващ през Малко езеро (2180 м.н.в.), Голямо езеро (2218 м.н.в.) и след 8 часов преход достигнахме в хижата, в която бе предвидена втората ни нощувка. На сутринта след обща снимка пред Големо езеро и традиционното хоро под звуците на гайдата групата потегли.
netinfo
Слизането от Баба планина към село Брайчино продължи около 5 часа.В горската част бяха забелязани следи от мечка, маркирала по свой начин част от пътя си. В село Брайчино имаше време за по бира, докато автобусът пристигне. Предстоеше пътуване покрай Песпанското езеро (разположено в Македония, Гърция и Албания, а чрез подземни канали е свързано с Охридското, където и преминават водите му. Основната част от водата в изворите на Охридското езеро край манастира „Свети Наум" е от Преспанското езеро. В езерото се намират два острова - Голем град в Република Македония и Мал град в Албания) и изкачване на билото на планината Галичица (обявена за национален парк през 1958 г.), откъдето се разкрива гледка още и към Охридското езеро. Във времето за разглеждане на манастирския комплекс „Свети Наум", известен със свободно разхождащите се пауни по тревните площи, някои се повозиха с лодка до изворите на река Църни Дрим, а други посетиха църквата и се насладиха на плажа край Охридското езеро в комплекса. Манастирът е поклонническа дестинация. Традиционно се смята, че поклонението там помага при психични заболявания, което води до появата на българската поговорка „Или ум или Свети Наум". Манастирският църковен празник е денят на свети Наум - 20 юни.
След настаняването в хотела край Охрид (700 м.н.в.) имаше достатъчно време за самостоятелни разходки в града. Последният ни ден бе дъждоlен, но това не уплаши никой. Красивата екскурзоводка Мария с усмивка разведе групата из всички забележителности на Охрид и разказа най-любопитното за тях. През 1979 година Охридското езеро се обявява за световно природно, а на следващата година и град Охрид, за обект на световното културно наследство. Започна се с Билянините извори (свързани с легенда за тайната и страстна любов на Самуил и Биляна), след което се продължи през античния театър, Самуиловата крепост (със запазени кули и порти в оригиналния си вид и крепостни стени на места 16 метра високи и 3 метра широки) на хълма Горни сарай, манастира „Свети Климент и Свети Пантелеймон" на хълма Плаошник, църквата „Свети Йоан Канео" (разкрива се прекрасна гледка към Охридското езеро, считана от македонците за най-сниманото място в Европа), църквата „Света София", стария град и централната част, където се накупуваха сувенири и подаръци, а най-впечатляващи от тях бяха популярни за Охридското езеро перли.
От Охрид в дъждовния ден пътуването продължи към Дебърското езеро и разглеждане на женския манастир „Свети Георги Победоносец" в село Райчица. През 1945 година монахините са изгонени от манастира от новите комунистически власти и манастирът е превърнат в конюшня. До 1999 година манастирът е в руини. По инициатива на игумена на Бигорския манастир архимандрит Партений манастирът е възобновен и в него отново има монашеско сестринство. В него монахините изработват митри за владиците православните църкви от цял свят. Последната туристическа атракция за последния ден бе Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча". Разположен е в община Маврово и Ростуша, по поречието на река Радика, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Свети Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от скалите в района. Накрая всички обядваха в крайпътно заведение край Маврово и доволно се настаниха в автобуса за обратния път към България. В Скопие македонските приятели Йове, Васко и Борче се сбогуваха с групата, продължила по маршрута през Куманово и Крива Паланка към родината и Кюстендил".
netinfo
Автор: Георги Красимиров Георгиев, ТД „Осогово"- Кюстендил.
