150 самодейци от читалища, фолклорни ансамбли и вокални групи от община Кюстендил показаха красотата на нашия фолклор, по време на XI Национален събор на българското народно творчество в Копривщица.
Участниците от Община Кюстендил се представиха на първа сцена с народни песни, танци и обичаи.
Признание за чудесното представяне бяха връчените плакети и грамоти - на НЧ „Братство 1869"- Кюстендил - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; ФА „Родолюбие" - Кюстендил - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Просвета 1920" с. Граница - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Отец Паисий 1928" с. Багренци - плакет за предавене на традицията и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Славчо Темкин 1911" с. Драговищица - грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Светило 1931" с. Горна Гращица - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Христо Ботев 1920" с. Таваличево - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Светлина 1871" с. Соволяно - грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Отец Паисий 1936" с. Гърляно - грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество; НЧ „Пробуда 1928" с. Жабокрът - плакет и грамота за постижения в представянетао на Единадесетия национален събор на българското народно творчество.
Първият събор в Копривщица се провежда през август 1965 г., с над 4 000 души участници - народни певци, музиканти, танцьори, разказвачи на народни приказки и легенди и това определя облика му през следващите години. Според акад. Николай Кауфман: „Копривщица е всъщност най-голямото представяне на България и на българската култура из страната, пред Европа и пред света".
