В България 738 населени места нямат никакъв обществен транспорт. Проблемът е толкова сериозен, че цели райони в страната са напълно откъснати от света, тъй като до тях водят единствено черни пътища. За да се реши тази криза, се подготвя създаването на нова Национална транспортна схема. Това обяви транспортният министър в оставка Гроздан Караджов.
Министерството на транспорта обяви изграждането на модерна електронна система, която ще работи с информация в реално време. Всеки превозвач ще бъде длъжен да подава данни в нея, което ще позволи на гражданите да планират цялостно своето пътуване от точка А до точка Б.
Основните промени включват:
Единен билет - пътуване с всякакъв вид транспорт само с една транзакция.
Клинингова система - механизъм за справедливо разпределение на приходите между различните оператори.
Регионална достъпност - транспортът да стане удобен и достъпен за всеки отделен регион в страната.
Приемането на нов Закон за обществен транспорт не е само социален приоритет, но и задължително условие за получаването на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Реформата цели да премахне „белите петна“ на картата на България и да осигури нормална свързаност за всички граждани.
По-късно изпратиха и правителственото решение:
Правителството одобри проект на Закон за обществения транспорт. С него за пьрви път се създава цялостна и систематизирана нормативна рамка за планиране, управление, възлагане, финансиране, цифровизация и контрол на обществения транспорт в България. Законопроектьт е една от най-значимите реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост и е важно условие за предстоящото четвърто плащане по Плана.
Основната цел на закона е изграждане на единна национална система за обществен транспорт, която гарантира свързаност, достъпност, предвидимост и качество на услугата за всички граждани. Той поставя пътника в центъра на транспортната система, утвърждава железопътния транспорт като гръбнак на обществения транспорт и създава механизми за преодоляване на транспортната изолация на населени места.
Със закона се въвеждат ясни правила за транспортно планиране на национално, междуобщинско и общинско ниво. Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема, която включва координирани разписания за железопътен, автомобилен, въздушен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища или морски каботаж. Разписанията на влаковете са основа за планирането на всички останали схеми, а прекачванията се организират с минимално време за престой. Общините разработват общинските транспортни схеми, включително междуселищните линии в рамките на общината, и могат да създават междуобщински транспортни схеми в рамките на една или две съседни области.
Законът въвежда превоз на пътници по заявка като част от общинските транспортни схеми. Този вид превоз се прилага за населени места без обществен транспорт, за да се осигури свързаност с общинския център или най-близката транспортна врьзка. По изключение превоз по заявка може да се извършва и в населени места с обществен транспорт, когато финансирането се осигурява от съответните общини.
Планирането и управлението на обществения транспорт става чрез национални информационни системи: Национална точка за достьп - интегрирана система за маршрутизация и планиране на пътувания в реално време; Интелигентна система за управление на обществения транспорт, включваща: Национален транспортен модел и Национална система за единен превозен документ; Клирингова система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между превозвачите.
Националната система за единен превозен документ (Single Ticket) позволява закупуване на единен слектронен документ за пътуване, който обединява различни видове транспорт в рамките на една трансакция. Системата осигурява оперативна съвместимост, отворени стандарти и мобилно приложение за продажба и проверка на превозни документи, без да отпада правото на издаването на физически носител.
Въвеждат се ключови показатели за ефективност и система „бонус-малус“ за коригиране на размера на разумната печалба, като се гарантира минимален размер на разумната печалба от 5%.
Предвидени са механизми за субсидиране и компенсиране на превозвачите, изпълняващи обществени услуги, като средствата се предоставят ежегодно чрез държавния бюджет. Законът допуска и финансиране от други източници, включително общински бюджети и европейски средства.
Законът няма да се прилага за таксиметров, специализиран, случаен и сезонен превоз, както и за чартърни, бизнес и международни полети извън вътрешните редовни линии.
Уреждат се и правата на пътниците, процедурите за подаване и разглеждане на жалби, изискванията за достъпност на инфраструктурата и услугите, както и контролните функции на компетентните органи.
