Смъртта на Сейф ал Ислам Кадафи, син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, застрелян от въоръжени мъже в Либия, зае водещо място в международния новинарски поток. Новината беше разпространена от редица световни медии и предизвика широк отзвук заради фигурата на мъжа, който в продължение на години беше възприеман като възможен наследник на властта в страната. Самоличността и мотивите на четиримата въоръжени мъже, описани в съобщението на неговия „политически екип“, не са известни. До момента няма официална информация за задържани лица или за поето разследване от страна на либийските власти. Обстоятелствата около нападението, включително мястото и времето, остават неясни.
Френският вестник „Фигаро“ съобщава, че Сейф ал Ислам е бил убит след почти 15 години на „много особено бягство“. Изданието се позовава на Абдула Османа Абдурахим, представян като един от неговите съветници. В съобщение, подписано от „политическия екип“ на Сейф ал Ислам и публикувано във Фейсбук страницата на Абдула Абдурахим, се посочва, че мъжът, смятан за наследник на либийския лидер, е бил убит при нападение в дома си.
В текста се казва: „Четирима маскирани предатели нахлуха в дома на Сейф ал Ислам Кадафи и изключиха камерите в жалък опит да заличат следите от своето отвратително престъпление. Мъченикът се изправи срещу тях в героична конфронтация, напредвайки без да отстъпва, докато Бог не го прибра до себе си като свой мъченик и свидетел на трагедията на родината му“.
Убиха сина на дългогодишния диктатор на Либия Муамар Кадафи
„Фигаро“ отбелязва, че информацията следва да се приема с резерви, тъй като много хора твърдят, че са близки на Сейф ал Ислам. Данните за смъртта му обаче са били потвърдени от няколко източника, сред които и Хамид Кадафи, негов братовчед.
Въпреки че никога не е заемал официална държавна длъжност, Сейф ал Ислам дълго време е бил смятан за най-влиятелния човек в Либия след баща си, управлявал страната повече от четири десетилетия. Британският вестник „Телеграф“ припомня, че именно той е ръководил преговорите за ликвидирането на оръжията за масово унищожение в Либия. В този период са били договорени и компенсации за семействата на жертвите от атентата срещу полет 103 на „ПанАм“ над Локърби през 1988 г.
В началото на публичния си път Сейф ал Ислам се позиционира като лице на диалога със Запада. Той говори за необходимостта от реформи, за конституция и за зачитане на човешките права. Целта му, по собствените му думи, е била Либия да излезе от международната изолация и да прекрати статута си на държава, отхвърлена от световната общност.
Образованието му в Лондонското училище по икономика и свободното владеене на английски език допринасят за възприемането му като приемливо лице на либийския режим. В този период редица правителства го разглеждат като посредник между режима на Муамар Кадафи и западните столици.
Тази линия се прекъсва рязко през 2011 г., когато в Либия избухва бунт срещу дългогодишното управление на Кадафи. В този момент Сейф ал Ислам застава на страната на семейството и клана. Той се превръща в една от публичните фигури на потушаването на въстанието и отправя остри послания към противниците на режима. Бунтовниците са наричани „плъхове“, а правителствените сили получават уверения, че ще се сражават „до последния човек“. В публичните му изявления присъства и изразът „реки от кръв“, които ще се пролеят в Либия.
Сейф ал Ислам е издирван от Международния наказателен съд по обвинения за престъпления срещу човечеството. Коментаторът Емад Бади, цитиран от френския вестник „Либерасион“, предупреждава, че начинът, по който е загинал, „може да го превърне в мъченик“.
След залавянето му Сейф ал Ислам е държан дълго време в град Зинтан. През 2015 г. е осъден на смърт след експедитивен процес. По-късно получава амнистия. До официалното съобщение за смъртта му не е известно къде се намира.
През 2021 г., въпреки че продължава да бъде издирван, Сейф ал Ислам се кандидатира за президент на Либия. Кампанията му разчита на подкрепата на хора, които изпитват носталгия по предишния режим. Изборите в крайна сметка не се провеждат.
Емад Бади посочва, че смъртта му „може да го превърне в мъченик в очите на значителна част от населението, като същевременно промени избирателното равновесие, премахвайки една от основните пречки пред президентските избори“. По думите му „кандидатурата му и шансовете му за успех (бяха) централна точка на спорове“, както обяснява той в изданието „Екс“.
Самоличността и мотивите на четиримата нападатели не са известни. Френският вестник „Монд“ отбелязва, че Сейф ал Ислам остава силно разделителна фигура. Срещу него са били както хората, облагодетелствани от съществуващото статукво, чиито позиции той е застрашавал, така и онези, които не са забравили насилието от времето на стария режим.
Смъртта му идва в момент, когато кланът Хафтар – Халифа Хафтар и синовете му Садам, Халед и Белгасем – контролира източната част на Либия и региона Фезан. Управлението на страната е разделено между тях и съюзниците на Ибрахим Дбейба, ръководител на правителството в Триполи, по силата на крехко споразумение. В този контекст ликвидирането на сина на предишния лидер е представено като събитие, което „със сигурност ще уреди някои въпроси“, без обаче да сложи край на разграбването на страната.
„Монд“ пише още, че Сейф ал Ислам е оставал неудобен фактор. Той продължава да присъства в периферията на либийската политическа сцена и в общественото съзнание. Докато е жив, около името му се изгражда легенда, подхранваща очаквания за завръщане.
Същото издание отбелязва, че появата му в политиката през 2021 г. „беше насърчена от руснаците“, по думите на анализатор от Триполи. Това се случва в момент, когато наемническата група „Вагнер“ консолидира позициите си в Либия във връзка с действията си в Сахел.
„Смъртта на Сейф ал Ислам без съмнение ще отвори „кутията на Пандора“ и оттам ще излязат зли духове, които ще дойдат да търсят отмъщение“, пише френското издание.
Междувременно либийската въоръжена група „444-а бойна бригада“ публикува изявление в социалните мрежи, с което отрича „пряка или непряка“ връзка с убийството. Групата отправя предупреждение да не се разпространяват „слухове срещу нея, целящи да объркат ситуацията и да вселят хаос“, съобщава „Ню Йорк таймс“.
