Историята се пише от победителите. Това е едно от любимите изречения на учителите по история.
По повод събитията от 9 септември 1944 година историографията не е единодушна - до '71 година събитието се определя като "народно въстание", от 71-а до 10 ноември 89-а по искане на Тодор Живков събитията са наречени "социалистическа революция". В наши дни най-често ще чуете определението "военен преврат".
Какво обаче се случва в онези дни и за какво служат тези определения?
На 26 август 1944 г. правителството обявява неутралитет във войната поради заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния. В Египет български политици преговарят с американски представители за настаняване на английски и американски войски в България.
Междувременно започват вълнения в цяла България - стачка на миньорите в Перник, на трамвайните служители в София, стачки в Пловдив, Габрово. Затворите в Плевен, Варна и Сливен са разбити и са освободени политически затворници.
През нощта на 8 срещу 9 армейски части съвместно с отряди на Отечествен фронт заемат възлови пунктове в София - Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата , телеграфа, радиото, гарата. Рано сутринта новият министър- председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечествения фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната , за да я спаси от гибел".
9-и септември, как гледате на тази дата: чуй записа
Същият въпрос и към председателя на общинския съвет на антифашистите в Кюстендил - Малинка Чингарска. чуй записа
