21 години от смъртта на алпинистът Людмил Янков се навършват днес. Той загина на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила, заедно с друг кюстендилски алпинист Стоян Наков. Двамата падат от 200- метрова скала.
В книгата си „Мечта отвъд долините”, той пише:
"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и отново да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща".
"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, ча накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден."
Людмил Стойов Янков е роден на 11 август 1953 г. в Перник. През 1982 г. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а в 1983 г. - връх Айгер. Покорява Гросглокнер - два пъти по тура "Палавичини" в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите - връх Чивета - по тура "Филип флам", връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима - по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски; в Памир - върховете Ленин, Комунизъм, Корженевска.
Участник в експедициите "Лхоце 81", "Еверест 84", където с невероятна скорост изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 м денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм. Носител на най-престижните държавни отличия и медали, на международната награда "Ферплей", "Спорт, етика, мъжество" на в. "Спорт".
