Още една от тайните на скалния комплекс Глухите камъни край Любимец, за който се счита, че е тракийско селище, по-голямо от Перперикон, разкриха археологът Георги Нехризов и екипът му- то е било укрепено с крепостна стена. Трасето й е широко 2.50 м, с добре оформени лица от грубо дялани камъни и пълнеж от обикновени ломени камъни. Открита е при разкопките тази година по интуиция, както казва доц. Нихризов, тъй като поради гъстата гора, в който е комплекса, геофизика в този район не може да бъде направена. Предстои документиране на територия от 10 кв. км с ЛИДАР- заснемане от самолет с лазерни лъчи. Финансирането е по спечелин проект, като е необходимо заснемането да бъде направено в подходящ сезон- примерно през зимата, обясни доц. Нехризов.
Според специалистите селището съществува от началото на първото хилядолетие преди Христа до късното средновековие. Предполага се, че в района между връх Марина и Глухите камъни е бил изграден култов комплекс още през първото хилядолетие, по - късно там се е намирала и раннохристиянска каменна църква. По време на проучването археолозите откриват запазено водохранилище, което сочи, че мястото е било част от мегалитен комплекс. Намерени са още скални ниши, керамика, ритуални съдове, каменна зидария.
Над 50 са находките, открити през този археологически сезон- 31 бронзови монети, 11 от които от ранновизантийския период (V-ІV в.), 17 от средновековието - главно от ХІ-ХІІ в., както и три много по-ранни монети - една на Филип ІІ Македонски и две на гръцкия град Абдера. Последните са изключително важни, защото отново потвърждават функционирането на комплекса като култово място и през класическата и ранната елинистическа епоха. Откритите шест монети, както и ограничено количество керамика от това време, показва че и тогава Глухите камъни са посещавани и почитани като религиозен център.
Освен монетите, важна находка е една напълно запазена бронзова фибула от ранната желязна епоха. Открита е още една по-късна фибула - от ІV-V в., както и многобройни дребни предмети - пръстени, обици, апликации, копчета, токи. Естествено има и елементи от въоръжението - железни върхове на стрели и ножове. Интересна находка за специалистите се е оказал и един малък железен ключ, както и миниатюрно звънче.
През тази година екипът, ръководен от доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ-БАН, съсредоточи усилията си в проучването на Централния, Северния и Западния сектор на комплекса Глухите камъни. Усилено бе изследван т. нар. Западен сектор - пространството, разположено западно от най-високата скална група. Мястото представлява склон с лек наклон на юг, покрит с гъста широколистна гора и храсти. То е най-удобният подход към най-интересните места в комплекса. При бъдещ проект за социализация на паметника, пътят може да довежда до удобен паркинг в подножието на Западния сектор, през който да преминава пешеходния туристически маршрут, сподели доц Нихризов. Целта на разкопките в този сектор, които засега обхващат площ от около 80 кв.м, е да се установи къде може да премине трасето на туристическият маршрут, без да засегне археологически структури, обясняват от община Любимец. Тя и Фондация „Родопика" са партньори с областна управа Енез (Турция) в проекта „Гласът на скалата", част от който са разкопките, а друга- превръщането на старото училище в село Малко Градище в една от най-модерните археологически бази в страната. Това ще бъде първата и единствена такава база в ТГС региони България-Турция-Гърция, обясни ръководителят на проекта Розалина Гьовеклиева.
В звуковия файл чуйте доц. д-р Георги Нехризов, Розалина Гьовеклиева и кмета на община Любимец Анастас Анастасов.
