Традициите, свързани с големия празник Гергьовден оживяха днес в ЕМО „Етър”
Гергьовден
/
Етнографски музей на открито Етър
Гергьовден в ЕМО Етър
93528
Гергьовден в ЕМО Етър
Гергьовден в ЕМО Етър
В мандрата на музея посетителите видяха как се приготвя масло от прясно мляко в бутало. До Часовниковата кула можеха да седнат на гергьовска люлка и да се претеглят на кантар. На чардака на Табаханата – да омесят и опитат хляб с характерната за Гергьовден обредна украса.
Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.
В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден. Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове. Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър” почти не се различава от използваното от руснаците в миналото. Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.
Вейлада Мутафчиева, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие се като безалкохолно.
Етнографски музей на открито Етър
„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода. Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”
Етнографски музей на открито Етър
На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вейлада показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.
Мандрата, вкусното масло на Вейлада и прясното сирене дават представа на посетителите за битовата част от Гергьовден. Празничната се усеща на люлката, вързана на кантар, където човек може да се претегли. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден, годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.
Това поверие не успява да успокои част от дамите, които емоционално реагират на показаните от люлката с кантар килограми. Някои твърдят, че устройството е неточно, други се заричат да започнат строга диета. И с мисълта за по-малко калории се насочват към Чаршията на ЕМО „Етър”, където с все по-намаляваща категоричност устояват на изкушенията да нарушават поетия ангажимент.
Етнографски музей на открито Етър
Решителността им съвсем изчезва на чардака над Табаханата, където Милка Илиева показва на посетителите гергьовски хлябове. Как да не опиташ от тях, особено като научиш философията на празника и защо се прави характерната украса.
„Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”
Посетителите в ЕМО „Етър” сами можаха да омесят и украсят гергьовски хляб.
Етнографски музей на открито Етър
Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея, за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.
