Първата църква „Св. Арх. Михаил” в село Здравковец е построена по турско време, през 1844 г., когато населеното място се е наричало Кая баш. Не е имало царскиферман за това. През 1911 г. храмът изгаря, като пламъците лумват от незагасени свещи.
Втората, сегашната църква, е започната през 1913 г. и покрита през 1916 г.
Камбанарията е доизградена през 1922 г., като довършителните работи продължават до 1925 г.
Разрешението за създаване на втория храм е дадено от Светата Търновска митрополия и се пази в архивите.
Първата църква в село Здравковец е осветена през 1847 г. от гръцки владика, а втората – в края на 30-те години от Великотърновския митрополит Софроний.
Историята на храма помни имената на всички свещенници, които са служили.
В наши дни отец Стефан от храм „Св. Троица” в Габрово е настоятел на църквата „Св. Арх. Михаил” в село Здравковец.
Казват, че чудесата са навсякъде около нас. Не са скрити – стига човек да има очи, с които не само да гледа, но и вижда. Чудесата са и в нас самите, в чувствата, които една мисъл предизвиква и в действията, които предприемаме, провокирани от нея.
Чудо ли е съхранението на църквата „Св. Арх. Михаил” в габровското село Здравковец? Защо да не е, нали казахме, че чудесата са във всичко, а и едва ли са непременно нещо невиждано от човешки очи.
Мисълта за спасяването на църквата „Св. Арх. Михаил” в село Здравковец се заражда на един от най-големите християнски празници – Великден, през 2008 г.
Пламен Илиев, футболен треньор, който има къща в селото, влиза в църквата, въпреки че е затворена и вижда, че по стените тече водопад. Той мисли, че е щастливо стечение на обстоятелствата този пороен валеж, защото точно гледката на падащата вода през срутения покрив го е провокирала да поиска да се възстанови храма. Пламен Илиев дори не е бил кръстен тогава.
Покрай дома му минава човекът, който държи ключовете за храма.
„Казах му: Бай Христо, ще ти дам едно шише ракия – иди чукни камбаната, Великден идва, а все за умряло я бием.
И той я чукна, отказа шишето и ми каза, че от дълго време никой не го е карал да удря камбаната на такива празници”, споделя Пламен Илиев.
Днес, след като възстановяването на храма е много напреднало – покривът е направен, стените укрепени, вътрешността измазана и наполовина боядисана, има лъч надежда да се осъществи и първото от десетилетия насам кръщене – на бебето на един от майсторите, които дават труда си за църквата – Росен.
„Няма стройна организация при възстановителните работи. При нас е, както се изрази Бекенбауер за отбора ни по футбол през 1994 г. – един добре организиран хаос”, смее се Пламен Илиев и не пропуска да изреди имената на много жители на селото, които са пряко свързани с дейностите на църквата. Николай Караколев, кметски наместник и брат му Марин Караколев, помагат много, пари са събирани и от бившия кметски наместник Готьо Гутев, който заедно с Пламен Илиев, е обикалял от къща на къща. Хората давали според възможностите си – по пет, десет, двадесет лева.
Пет хиляди лева идват от Агенцията по вероизповеданията, а заради добре направения отчет от там се очакват още шест хиляди лева. В селския магазин има голям буркан, където всеки пуска пари. Вече са се събрали около петдесет лева от „рестото”.
Църквата в габровското село Здравковец е един добър пример как да се съхраняват българските традиции. Когато искаш нещо, то непременно се случва. Положението изглежда безнадеждно? Не губи вяра, а започни да работиш в посоката, която смяташ, че е правилна. Нещата след това се нареждат. Бавно, постепенно, но сигурно.
