На Сирни Заговезни в севлиевското село Сенник хората се събират на високо място, наклаждат голям огън, запалват топки, завързани с връв и ги въртят, за да могат да разгонят злите сили. Обичаят е стар, още от времето на турското робство. Поробителите разбират къде са се събрали християни от дима, който се издига високо към небето.
Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.
Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.
„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.
Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.
Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.
„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.
Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.
Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.
Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?
„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.
Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.
„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.
Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.
netinfo
Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.
Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.
netinfo
„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.
Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.
Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.
netinfo
„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.
Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.
Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.
Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?
„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.
Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.
netinfo
„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.
Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.