История во кратце о болгарском народе словенском
/
Регионален исторически музей Габрово
Инициативата е посветена на 225 години от написването на „История во кратце о болгарском народе словенском” на габровеца йеросхи монах Спиридон
Регионален исторически музей-Габрово представя изложбата „Ръкописи и книжовна традиция”, която е обвързана с два важни момента от историята на България – 1 ноември, Ден на народните будители и 225 години от написването на „История во кратце о болгарском народе словенском”, чиито автор е габровецът йеросхи монах Спиридон.
Това каза Даниела Цонева, уредник в музея. По думите й, тази изложба показва съхранената памет за книжовниците, съдействали да се поддържа българското народностно самосъзнание.
„Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят на „ползу роду”. Бих споменала няколко от тях. Влад Поппетков Гладичов, който е един от преписвачите на Паисиевата история, Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров.
Йеросхи монах Спиридон е автор на четвъртата за ХVІІІ век история, посветена на България и третата, написана от българин.”
Даниела Цонева уточнява, че първата история е на Паисий, втората е Зографската, чиито автор е неизвестен и третата е на йеросхимонах Спиридон.
Регионален исторически музей Габрово . История во кратце о болгарском народе словенском
Изложбата „Ръкописи и книжовна традиция” е посветена и на следовниците на първите книжовници, които работят през ХІХ век.
В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги - църковнославянски, учебници, светска литература, които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят.
„Историческият музей съхранява над 500 старопечатни и ръкописни книги с различно съдържание, немалка част от които са руски печатни книги. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и - това са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.”, разказва Даниела Цонева.
Общият брой културни ценности, включени в изложбата са четиридесет. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, щампи, църковна утвар, средства за писане.
Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник, който съдържа текстове от Стария и Новия завет и е от средата на ХIV в. Излязъл е от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника.
Регионален исторически музей Габрово
Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на „История во кратце о болгарском народе славенском”, комплектуван в Сборник с различно съдържание. Оригиналът, написан преди 225 години, днес се съхранява в Държавната публична библиотека в Санкт Петербург.
Най-ранните старопечатни книги, включени в изложбата са Душеспасителен псалтир на старогръцки, издаден във Венеция през 1643 г. и руска църковна книга - Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Включени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски, както и учебници, авторство на габровски учители, следовници на първите книжовници.
Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Служебник от края на ХV век, Октоих и Псалтир от втората половина на ХVII век.
„Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиковите правописни особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги, учебници свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането”, коментира уредникът Даниела Цонева преди официалното откриване на изложбата.
„Ръкописи и книжовна традиция” може да бъде посетена в периода 31 октомври - 30 ноември в сградата на Регионален исторически музей - Габрово на ул. “Николаевска” 10.
