Здраве, мъдрост, целеустременост, оптимизъм и вяра, това пожела кметът на Габрово Таня Христова на своите съграждани. Тя отправи поглед към отминалата 2016 година, която по думите й е "различна". В интервюто пред Българското национално Дарик радио Таня Христова сподели разбирането си, че програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е започнала да формира гражданско общество в България. Интересна философия, за която кметът на Габрово има основания.
Г-жо Христова, кое е Вашето събитие на 2016 година?
Габрово не е изолирано място. За разлика от метаморфозите, които се случиха в политическия живот на България считам, че 2016-та за Габрово беше една различна година. Извън тежката инфраструктура, с която затрупахме габровци през последните години, продължавайки с нови инвестиции, ние имахме възможност да бъдем част от инициативи и събития, които дадоха оценка какво е Габрово като място, като потенциал, като възможност за положително развитие. Тук ще отлича едно събитие, което доведе Европа в Габрово и което в продължение на няколко месеца беше цитирано на различни места. Беше давано за пример как могат да се случват нещата в един средно голям град, в една не толкова развита държава, като България. Защото Иновационният лагер и гражданският диалог дадоха възможност Габрово да бъде цитирано като добър модел с и с хора, които имат дух. Тези, които дойдоха отвън го усетиха. Въпреки трудностите, които впрочем на се уникални, може да се инвестира в по-добро качество на живот. И тук включвам възможностите, които носят в себе си младите хора и към които вероятно ние сме длъжници. Натоварени с нашите проблеми и емоции ние се увличаме в негативните тенденции. Ако ние говорим лошо за града си, не можем от младото поколение да очакваме да реагира положително. Фактът, че все повече се говори за дуално образование, за връзка между наука, бизнес и образование, мисля, че точно тази енергия се прояви по времето на тази инициатива (Лагер за иновации в Габрово б. р.) . Трябва да инвестираме в човешкия капитал, а не да се вайкаме, че количеството не ни достига. По-скоро трябва да инвестираме в качеството. Това означава да проявим оня габровски дух, за който четем в историческите справки, за това което са правили хората в един момент, в който Габрово не е наброявало 8 000-10 000 човека.
Вероятно и тогава е имало недоволство?
Положително е да проявяваш недоволство, когато имаш какво да кажеш.
Вероятно след години периодите, през които е минал живота ни, ще бъдат оценени по един по-положителен начин, от този който ние успяваме да видим сега! Кадрите са една от големите ни тревоги. Дошло ли е време за внос на кадри? Повечето млади хора не виждат бъдещето си в Габрово.
Сигурно е съвсем нормално да продължаваме онзи период, тъй като все още не сме го извървели, подобно на онези 40 години в пустинята, които са метафора. Усещането ми е, че прекалено много се плъзгаме по материалната страна на благоденствието. Прекалено много искаме да можем да си позволим да си купим къща, кола, да си осигурим почивка. Да, това е част от свободата. Може би онази свобода, която ни е липсвала, сега искаме по всякакъв начин да можем да я преживеем. Няма нищо изненадващо, че българинът продължава да иска да открие света. За да открие България, той трябва да открие къде е спрямо останалата част от света. И няма нищо лошо, че иска да учи навън и че за известно време не вижда себе си в България. Трябва да разговаряме повече с хората около нас. Да се научим, както умеем бързо да открием лошото и негативното, така да имаме сетивата да виждаме и доброто. Щетата от напускането на младите хора не е само за Габрово, а за цялата страна.
Да, защото все повече млади хора вече не се насочват към по-големите градове, а директно в чужбина!
Ще Ви опровергая. Преди дни гледах една статистика, която показва, че в България колкото е приела, толкова е отдала. Наблюдава се и тенденцията хората в големите градове да се насочват към периферията. За мен това означава, че инвестициите в базисна инфраструктура, а за мен пътищата и магистралите са такава, трябва да са налични. Разликите между Северна и Южна България ясно се вижда. Вече е крайно време да започнем да я преодоляваме. За мен да се съвместяват ресурсите е гаранция за добър резултат и ефекти. В Габрово инвестирахме по този начин. Ние не откриваме топлата вода. Когато говорим за инвестиции не говорим за рехабилитация, а за създаване на нещо ново. Иначе другото е ремонт, а ние искаме да градим, нали така?
Като говорим за инвестиции, спомняте ли си как нарекохте бюджета си за 2016 година?
"Решения, вдъхновени от хората". Това беше провокирано от срещите с хората, макар че не само тогава, а и през първия си мандат всичко, което съм правила като кмет е било обвързано с инициативи, които са важни за хората.
Но по този начин дадохте един политически тласък на свои идеи, заложени в този бюджет. Казахте, че сте вдъхновена от срещите си с хората по време на предизборната кампания, че тези срещи ще продължат!
Сега ще ме упрекнете, че няма такива срещи, но всъщност аз имам приемни. Макар и в скромните си параметри, що се отнася до бюджет, миналата година е добра. Да, не сме канили медиите, за да представим многомилионна инвестиция, няма открити обекти. Но това ще се случи в края на 2017 година, защото такава е логиката на инвестициите. Когато нещо е по-голямо, изисква повече време за реализация. Сега трябва да решим, дали да пръснем ресурса си по малко на повече обекти или да инвестираме на концентрирано. Сега ще завършим комплекс "Христо Ботев", където ще има пространства за отдих, ще бъде цялостно реконструирана уличната мрежа. Вярвам, че тази инвестиция ще подобри качеството на живот там. Тази година започва и цялостното обновяване на училище "Цанко Дюстабанов". Хората много добре знаят какво да очакват от една община.
Думата "решения", употребена по повод бюджета за миналата година (Решения, вдъхновени от хората), касае както бъдещите Ви намерения в началото на 2016-та, така и крайния резултат, който вече може да се коментира.
Някои инициативи са проектни, случват се в рамките на определен период от време, с определен ресурс. Нашите ресурси са европейски (имат ясни срокове на реализация б. р.). Резултатността понякога не е толкова видима, защото е процес. Например - ние да променяме отношението си. Към себе си, към мястото в което живеем. Ето например програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Кой е най-добрият ефект на тази програма?
Казват енергийният!
Да, но не само този, който ни спестява пари от сметките, когато отидем да платим. Тази инициатива, макар че едва ли е било заложено в нея като идея, накара хората отново да си говорят, отново да се срещат, да вземат решения и да носят отговорност за общото пространство, в което живеят. Резултатите на 2016 година вдъхновиха в Габрово тази програма да очаква сериозно развитие, стига разбира се да остане част от приоритетите на правителството, което ще дойде да управлява България и на служебното правителство. Само в рамките на миналата година, когато стана видимо, че нещата се случват, имаме вече над 200 етажни собствености, които са в режим на договорни отношения с нас. Нали си представяте? Това не са само блокове от по 10 апартамента. Повечето са големи. Това е изключително важно. Със сигурност променя отношението. Когато видиш, че сметката ти става различна, че блокът ти е различен, когато видиш, че си успял и когато си го направил заедно със съседите си - удовлетвореността тогава е истинска. Тази програма променя наистина, това е вид гражданско общество. Създава се общност, която осъзнава, че взема решения.
Очаквайте втората част от интервюто на Таня Христова, кмет на Габрово, пред Дарик радио.
