На Петдесетница християнската Църква си спомня и прославя слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали 50 дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.
За юдеите Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомняща освобождението от Египет.
В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синайската планина, 50 дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Следващият ден, понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
Светите апостоли установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.
На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя.
На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.
За юдеите Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомняща освобождението от Египет.
В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синайската планина, 50 дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Следващият ден, понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
Светите апостоли установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.
На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя.
На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.
