Пенчо Сватов (в средата) със съпругата си Елена (в ляво от него), семейството на сина му Стефан Сватов (в ляво) и родственици пред къщата му в Габрово, 1909 г.
/
РИМ - Габрово
В днешно време почти ежедневно сме свидетели на организирането на дарителски акции. Идеята им е всеки да отдели по малко, а да се осъществи едно голямо добро. Но рядко се случва човек да дари единствения си дом и имот „на ползу роду“, независимо от факта, че има деца и внуци. Традицията да оставиш след себе си следа, е възпитавана в българина през вековете на робството, процъфтява по време на Възраждането и след Освобождението на България. В Габрово дарителите не са един или двама. В техния пантеон се нарежда и името на заслужилия за Свободата почетен гражданин Пенчо Сватов.
На 29 август 1939 г. пенсионерът Пенчо Недков Сватов се явява пред изпълняващия длъжността нотариус в Габрово при Севлиевския окръжен съд Иван Пастухов. В канцеларията, заедно с него е и настоятелството на Дружеството на запасните офицери в града. Присъстват председателят Иван Петров Харлаков, подпредседателят Пенчо Иванов Пенчев, секретарят Васил Цанков Влайков, касиерът Христо Христов Минчев и съветниците: Стефан Ангелов Добрев, Христофор Иванов Стомоняков, Тодор Василев Стоянов и Захари Панайотов Захариев.
Дядо Пенчо в присъствието на двама свидетели заявява желанието си да дари на дружеството свой имот. Поборникът – опълченец, подарява двуетажната си къща и дворното място от 650 кв. м на ул. „Райчо Каролев“, в съседство със съдебната палата, което притежава от 1901 г. Желанието на дарителя е на това място да се построи дом на запасното войнство, който да носи неговото име „Дом запасно войнство – Дядо Пенчо Сватов“.
Единственото условие, което поставя дарителят е да запази за себе си и жена си, докато са живи, правото да преминават през южната страна на подареното място, да дава под наем и ползва дохода от дарената къща до започването на строежа на дома. Оценката на дарения имот е на стойност 100 000 лв.
С този жест Пенчо Сватов, обезпечава дружеството със собствено здание и това е вечният му дар към всички офицери, сражавали се под българското знаме.
Започването на Втората световна война осуетява плановете на Дружеството на запасните офицери да започнат строежа на дружествен дом. След 9 септември 1944 г. това вече е невъзможно – през декември същата година министърът на вътрешните работи Антон Югов обявява закриването на Съюза на запасните офицери, като организация, с мотива, че тя е поддръжник на фашистката политика. На 9 март 1945 г. дружествата прекратяват дейността си и волята на дарителя Пенчо Сватов остава нереализирана. Възобновеният през 1990 г. Съюз на офицерите и сержантите от запаса е наследник на закритите Съюз на запасните офицери и Съюз на запасните подофицери, включително и на неговите структури в страната. Габровското дружество прави няколко опита да бъде компенсирано за неосъщественото дарение на опълченеца.
Пенчо Недков Сватов (Свата) е роден на 8 ноември 1851 г. в Габрово. Тук получава начално образование. По-късно се преселва в Търново, където усвоява кожухарския занаят. Там се запознава със Стефан Стамболов, Георги Измирлиев и други дейци на национално -освободителното движение.
След Априлското въстание заминава за Сърбия и се включва в доброволческа бригада за участие в Сръбско-турската война. Ранен е в боя при Гредетин, след войната живее във Влашко (днешна Румъния). През април 1877 г., още при обявяването на Руско-турската освободителна война, постъпва в Трета рота на Пета опълченска дружина. Участва във всички сражения на дружината. Ранен в боя при Шейново на 28 декември 1877 г. Награден е със Знака за отличие на руския военен орден „Свети Георги” ІV степен и произведен в чин подофицер. Освен Георгиевския кръст получава и руския сребърен медал за храброст.
След уволнението си от Опълчението се завръща в родния си град, където продължава да работи като кожухар. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885).
Пенчо Сватов дълги години е председател на Габровското поборническо-опълченско дружество, а от 1924 г. до смъртта си е негов почетен председател. Той е почетен общински съветник (1897) и учредител на Ловното дружество в града (1898).
През февруари 1923 габровският Градски общински съвет обявява за Почетни граждани на Габрово 512 живи тогава опълченци от цялата страна, като защитници на града по време на Освободителната война. Между тях е и 71-годишният ветеран дядо Пенчо Сватов.
Д-р Константин Вапцов в спомените си „Габрово след Освобождението“ го описва така: „Рядко се среща човек като дядо Пенчо Свата, който до дълбока старост да запази бистър и бодър ума си...В последно време дядо Пенчо изнемогваше материално, защото беше останал с бабичката си само на опълченската си пенсия. Даже в последно време той подари всичко, което му беше останало, на Дружеството на запасното войнство да си построи дружествен дом... „После смерти живот” – ни казваше той една философска истина, която малцина могат да разберат...Дядо Пенчо беше много чувствителен, честолюбив и скромен. Мъчно човек можеше да го предразположи да разкаже нещо за себе си. Уваженията, които му оказваха, приемаше с голямо стеснение...Пенчо обичаше най-много да му отидат приятели на гости, като си занесат яденето и пиенето, защото не им се услаждало да го изядат без него, особено пък без страшните му хайдушки песни...“
Пенчо Недков Сватов (1851 – 1947)
През декември 1943 г. 92-годишният опълченец изпява пред Райна Кацарова няколко патриотични песни, изпълнявани преди и около Освобождението. Те са публикувани от Николай Кауфман в сборника „1500 български градски песни“. Ето две от любимите му мелодии, които опълченците от Габрово изпълняват по време на годишнини и празненства:
Балкана вече взят
Балкана вече взят
зобиколен отвред,
мосулманска надежда
от Едирне изглежда,
но сила нема там-
тя е вече все насам.
Цариград със палата
скоро ще види Свата!
(Н. Кауфман предполага, че тази песен се е изпълнявала непосредствено след Шипченската епопея)
Нашите стари прадеди
Нашите стари прадеди,
когато на бой тръгваха,
систри им венци плитяха,
майките им ги кълняха:
Харам да ви е кърмата
дет сте я от нас сукали.
Ако вий роби паднете,
със зъби връзи късайте
сал живи ни съ давяйте!
Ако са живи дадети
вий да ни съ утървети!
Пенчо Сватов е важен гост на всички национални и общоградски празници и чествания в Габрово. Внушителната му фигура и запомнящ се лик – с големи мустаци, „по руски образец“, както сам казва, са запечатали образа му на много фотографии.
„Този забележителен, жизнен до последните си дни опълченец, с който Габрово се гордееше по онова време“, както го описва Кауфман, завършва земния си път на 22 януари 1947 г., на достолепната 96-годишна възраст. Изпратен е до вечния си дом от стотици уважаващи го съграждани.
Автор: Катя Гечева, главен уредник в Регионален исторически музей– Габрово
