Трите нови за територията на Национален парк „Централен Балкан“ вида висши растения – полски окситропис, източна каменоломка и скална острица, са установени през изминалата 2017 г. Досега те не са съобщавани за флористичния район, в който попада Парка.
Полският окситропис (Oxytropis campestris (L.) DC.) е представител на семейство Бобови и доскоро се считаше, че се среща само в Рила и Пирин. Открит е в сухо и каменисто местообитание по южните склонове на масива Триглав. В близкия резерват „Соколна“ е установена източната каменоломка (Saxifraga luteoviridis Schott et Kotschy) – вид, описан само в планините Славянка, Пирин, Рила и Западни и Средни Родопи. На североизток от находищата на тези два вида, отново по склоновете на масива Триглав, е открита и оценената като „уязвим вид“ в Червения списък на висшите растения в България скална острица (Carex rupestris All.), известна досега у нас само с находищата си в Рила и Пирин.
Трите вида са открити и описани от Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките. Информация за новите находища вече е публикувана в специализираното списание „Фитология Балканика“ (Phytologia Balcanika).
Полският окситропис (Oxytropis campestris (L.) DC.) е представител на семейство Бобови и доскоро се считаше, че се среща само в Рила и Пирин. Открит е в сухо и каменисто местообитание по южните склонове на масива Триглав. В близкия резерват „Соколна“ е установена източната каменоломка (Saxifraga luteoviridis Schott et Kotschy) – вид, описан само в планините Славянка, Пирин, Рила и Западни и Средни Родопи. На североизток от находищата на тези два вида, отново по склоновете на масива Триглав, е открита и оценената като „уязвим вид“ в Червения списък на висшите растения в България скална острица (Carex rupestris All.), известна досега у нас само с находищата си в Рила и Пирин.
Трите вида са открити и описани от Юлиан Маринов от Регионалния природонаучен музей в гр. Пловдив и Стоян Стоянов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките. Информация за новите находища вече е публикувана в специализираното списание „Фитология Балканика“ (Phytologia Balcanika).
