Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобри разширение на обекта на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Серийният обект включва 77 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави, в това число и в България.
По време на продължаващата и днес годишна сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, в Списъка на световното наследство бяха включени 63 масива от стари и първични букови гори от десет европейски страни, за да формират серийния обект „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони на Европа“. Тези гори представляват разширение на съществуващия обект на световното наследство „Първичните букови гори на Карпатите и старите букови гори на Германия“. Решението на Комитета за световно наследство е международно признание за това, че заедно, тези букови гори дават цялостна представа за еволюцията и въздействието, което буковите екосистеми са имали върху развитието на Европа след последния ледников период.
България участва в номинацията с най-представителните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, които вече са в списъка на ЮНЕСКО. Включените букови гори в обекта заемат почти 11 хил. ха, което е около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те бяха идентифицирани като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира опазването им.
Разширеният сериен обект отговаря на критерия за образци на продължаващи екологични и биологични процеси в развитието на екосистемите и цели опазването на най-представителните вековни букови гори в Европа. Той представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук на Стария континент. Уникален за обекта е и големият брой участващи държави – прецедент в историята на Конвенцията за световно наследство.
България, Австрия, Албания, Белгия, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска (и Украйна с още територии) участваха в съвместната номинация за разширение на съществуващия сериен европейски обект на световното наследство „Първичните букови гори на Карпатите и старите букови гори на Германия“, разположен на територията на Словакия,Украйна и Германия.
Включването на България в европейския сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО е поредно признание за уникалността на българската природа и традициите в нейното опазване. Висока оценка за съхранената дива природа в парк „Централен Балкан“ – национално богатство и възможност за регионално устойчиво развитие.
България избра и номинира буковите гори в резерватите на „Централен Балкан“ в отговор на покана за присъединяване към серийния обект на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други райони на Европа“. Проектът за разширението на съществуващия сериен обект бе иницииран от Федералното министерство по околна среда, защита на природата и ядрена безопасност на Германия, с цел да се опазят уникалните вековни букови гори в цяла Европа чрез постигане на по-голяма представителност и обезпечаване на цялостен подход при тяхната защита.
Решението за участие на България в серийния обект беше взето след допитване до заинтересованите институции на регионално и местно ниво, в чийто териториален обхват попадат резерватите. С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и сега са в територии с най-строг режим на опазване.
Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. и досега е ратифицирана от 193 страни. В изключително престижния Списък на световното културно и природно наследство към Конвенцията са намерили място над 1000 от най-забележителните културни, природни и смесени културно-природни обекти в 165 страни от целия свят, чието опазване е грижа на световната общност.
