26 години от създаването на една от най-ценните Европейски защитени територии – Национален парк „Централен Балкан“ се навършват днес. Паркът е създаден, за да съхрани завинаги неповторимата природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък.
Общата му площ е 72 021,07 ха. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Горите са естествени, вековни и заемат около 61% от площта на Парка. 84,8% от тях са широколистни. Основният вид е обикновеният бук със средна възраст на буковите съобщества 133 години.
„Централен Балкан“ получи сертификат за биосферен парк
В „Централен Балкан“ са регистрирани 1689 вида висши растения. Те представляват 41% от видовото разнообразие на флората на България. Знак за консервационната значимост на Парка са опазваните 78 вида, защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 вида български и 75 вида балкански ендемита, включените 120 вида в Червения списък на висшите растения в България, 58 вида в Червената книга на България и 17 вида в Червения списък на видовете на IUCN.
В „Централен Балкан“ са установени 2366 вида безгръбначни животни, сред които 69 вида са балкански ендемити, 31 вида – български, 20 вида – локални. 307 вида са гръбначните животни – 3 вида риби, 9 вида земноводни, 15 вида влечуги, 220 вида птици и 60 вида бозайници.
Паркът е от международно значение за опазването на три световно застрашени вида – ловен сокол, царски орел и ливаден дърдавец. Тук е най-многочислената в България популация на белогърбия кълвач.
Сред бозайниците са установените 18 вида прилепи, включени в Директивата на ЕС за местообитанията, в приложенията на Бонската и Бернската конвенции. Популацията на Европейския лалугер в Парка е от световно значение. Обекти на строга защита са вълкът – световно застрашен вид, както и кафявата мечка – рядък вид, с категория „застрашен“ в Червената книга на България. Паркът е убежище на пъстрия пор – уязвим вид в Червения списък на IUCN, на защитената видра, на дивата котка – вид, обект на национална и международна защита.
През 2017 г Паркът отново стана обект на международно признание. ЮНЕСКО одобри обявяването на „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ за биосферни резервати. Решението е взето на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни. То потвърди, че четирите биосферни резервата отговарят на изискванията и принципите на Севилската стратегия.
На 7 юли по време на 41-ата си сесия в Краков, Полша, Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобри разширение на обекта на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Серийният обект включва 78 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави, в това число и у нас.
България участва в номинацията с най-представителните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, които вече са в списъка на ЮНЕСКО.
Включените букови гори в обекта заемат почти 11 хил. хектар – около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те бяха идентифицирани като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира опазването им.
Общата му площ е 72 021,07 ха. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Горите са естествени, вековни и заемат около 61% от площта на Парка. 84,8% от тях са широколистни. Основният вид е обикновеният бук със средна възраст на буковите съобщества 133 години.
„Централен Балкан“ получи сертификат за биосферен парк
В „Централен Балкан“ са регистрирани 1689 вида висши растения. Те представляват 41% от видовото разнообразие на флората на България. Знак за консервационната значимост на Парка са опазваните 78 вида, защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 вида български и 75 вида балкански ендемита, включените 120 вида в Червения списък на висшите растения в България, 58 вида в Червената книга на България и 17 вида в Червения списък на видовете на IUCN.
Швейцарски експерт посети „Централен Балкан“ за потвърждаване на Европейската му диплома
В „Централен Балкан“ са установени 2366 вида безгръбначни животни, сред които 69 вида са балкански ендемити, 31 вида – български, 20 вида – локални. 307 вида са гръбначните животни – 3 вида риби, 9 вида земноводни, 15 вида влечуги, 220 вида птици и 60 вида бозайници.
Паркът е от международно значение за опазването на три световно застрашени вида – ловен сокол, царски орел и ливаден дърдавец. Тук е най-многочислената в България популация на белогърбия кълвач.
Сред бозайниците са установените 18 вида прилепи, включени в Директивата на ЕС за местообитанията, в приложенията на Бонската и Бернската конвенции. Популацията на Европейския лалугер в Парка е от световно значение. Обекти на строга защита са вълкът – световно застрашен вид, както и кафявата мечка – рядък вид, с категория „застрашен“ в Червената книга на България. Паркът е убежище на пъстрия пор – уязвим вид в Червения списък на IUCN, на защитената видра, на дивата котка – вид, обект на национална и международна защита.
Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“ вече са в Списъка на ЮНЕСКО
През 2017 г Паркът отново стана обект на международно признание. ЮНЕСКО одобри обявяването на „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ за биосферни резервати. Решението е взето на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни. То потвърди, че четирите биосферни резервата отговарят на изискванията и принципите на Севилската стратегия.
На 7 юли по време на 41-ата си сесия в Краков, Полша, Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобри разширение на обекта на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Серийният обект включва 78 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави, в това число и у нас.
България участва в номинацията с най-представителните букови гори в 9-те резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“, които вече са в списъка на ЮНЕСКО.
Включените букови гори в обекта заемат почти 11 хил. хектар – около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те бяха идентифицирани като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира опазването им.
