През есента по храстите се появяват малки, яркочервени плодчета - шипките.
Шипката е плодът на дивата роза, който често ни посреща по пътища, ниви и покрай планински пътеки. Отвън са твърди и лъскави, а отвътре — пълни с дребни семчици, обвити в фини власинки. Тя е един от най-ценните естествени източници на витамини и сила, познат на човека от хилядолетия.
От векове хората у нас ги берат и използват. Но шипките не са само наше богатство — те растат из цяла Европа, Мала Азия, Кавказ и дори части от Северна Африка. Хората ги познават от древността. Още гърците и римляните са ги използвали като лечебно средство, а през Средновековието са били част от почти всяка билкова аптека.
В тези малки плодчета се крият огромни количества от витамин C — много повече, отколкото в лимоните. А където има витамин C, там има здрав имунитет, сили срещу настинки, грип, умора и общо укрепване на организма.
Но в тях се съдържа и витамини A, E, B, пектини, органични киселини и множество антиоксиданти. Те помагат на тялото да се справи с възпаления, подобряват храносмилането и дори подкрепят сърдечно-съдовата система. В народната медицина шипката традиционно се използва при високо кръвно, стомашни проблеми, болки в ставите и дори като подкрепа при анемия.
Не случайно по време на Втората световна война, когато цитрусите били недостъпни, хората масово се обръщали към шипката като „витаминен заместител“.
Който е пил истински чай от шипки, знае — това е вкусът на уютни зимни вечери и на детството. За разлика от повечето билки, шипките се запарват, а не се варят, за да запазят ценните си вещества. Пием ги не само за здраве, но и за удоволствие — ароматът им е мек, леко сладък и много характерен.
От тях се приготвя и добре познатото сладко от шипки. Някои предпочитат шипков сироп, други — мармалад.
А днес все по-популярно става и маслото от шипки, извличано от семките. То е истинско вълшебство за кожата — помага при белези, изсушаване и стареене.
