За първи път в български ефир пред NOVA говорят майката и бащата на тенис легендата Новак Джокович. Историята на един от най-великите тенисисти - разказана от хората, които го познават най-добре.
Белград е мястото, където преди да се превърне в най-великия тенисист в историята, Новак Джокович беше просто едно момче. С розова ракета, купена с последните пари на баща му.
Момче, което се учеше да играе тенис, докато над града му падаха бомби, защото волята му бе по-силна от страха.
Пътят му започва далеч от славата - в бивша Югославия - държава пред разпад, сред празни магазини и бомбардировки, в семейство, което оцелява на ръба на несигурността, за да даде шанс на детето си да тръгне по своя път.
Това е историята на Новак Джокович, разказана за първи път в телевизионен ефир от родителите му - Диана и Сърджан. Те отварят вратите на най-личния си свят, за да ни потопят в раждането на една от най-ярките звезди, които Балканите някога са дали на света.
“Той винаги е знаел какво иска. И когато започна да играе тенис, също знаеше какво иска. Беше само на 7, когато в едно интервю каза, че иска да стане номер 1”, сподели майка му Диана.
“Аз вярвах в него не на 100, а на 1000%, че ще стане фантастичен тенисист. Но той сбъдна всичките ми мечти още преди 10 години”, каза баща му Сърджан.
За историята той е легенда. Обожаван, критикуван и често неразбран, но останал верен на себе си и на детето, което някога държеше розова ракета и мечтаеше по-силно от страха.
“Беше трудно да създадеш Новак в ситуацията, в която страната ни се намираше по онова време - време на санкции, бомбардировки, лош живот, малки заплати. Труден живот за целия народ. В такова време растеше Новак”, сподели баща му.
“И дори когато нямахме нищо, със съпруга ми трябваше да намерим начин на следващата сутрин да отида да купя и хляб, но и някакви бонбони или банани. Защото това е ролята на родителя. Стараехме се децата да не усетят тези липси”, каза Диана.
По думите на Сърджан те са живеели в планината Копаоник в Сърбия. “Когато беше на 4 години срещу нашето заведение отвориха тенис кортове. От Белград му купих малка ракета за деца с шарени, малки топки и тогава той заряза всички останали играчки”.
“Забелязвах, че е различен. Още като се роди, вече изглеждаше като бебе на 3 месеца. И когато излизахме на разходка с количката, да си играе с другите деца в парка, той се отличаваше с един особен поглед, с един умен поглед. Не беше като повечето деца, които просто гледат в пространството”, смята майка му.
Умният поглед и волята за успехи бързо привличат вниманието на Йелена Генчич – легендарна треньорка и "тенис майка" на Новак. Тя първа вижда искрата в очите на 6-годишното момче на кортовете в Копаоник.
Цензурираха Джокович заради подкрепата му за антиправителствените протести в Сърбия
“След няколко седмици седяхме заедно с Йелена Генчич пред кортовете и тя ни каза: “След Моника Селеш не съм виждала толкова талантливо дете като Новак”, обясни Сърджан.
“Когато го питаха дали тенисът за него е игра или задължение, той отговаряше задължение. Още тогава приемаше този спорт много сериозно и знаеше, че в живота трябва да се работи”, обясни Диана.
Сърджан разказа, че Йелена Генчич им е казала, че на 17 години той ще бъде сред десетте най-добри тенисисти в света. “След като си тръгна, с жена ми се погледнахме и си казахме: “Какви ги говори тази жена? Възможно ли е това да се случи? Но и повярвахме. И започнах да го водя на различни лагери из Европа и Америка, за да проверя дали това, което Йелена ни каза, е истина”.
Зад думите на Генчич обаче стои реалност, която няма общо със спорта. Югославия бавно се разпада. В години на икономическа криза, хиперинфлация и празни магазини много семейства оцеляват ден за ден.
“Една негова година струваше повече, отколкото ние изкарвахме на месец. Eдинственият начин той да продължи да тренира с пълна пара, без да разбере, че нямаме достатъчно пари, беше да взимаме заеми от лихвари”, сподели Сърджан.
Шампион на Европа до 14 и 16 г., Новак се готви за първия си Голям шлем за юноши в Ню Йорк – непосилно финансово усилие за семейство Джокович.
“Мой приятел ме заведе при един такъв лихвар. Попита ме колко пари ми трябват? Отговорих му 5000 долара за два месеца. После ме пита дали ми е спешно. Казах, че вече съм предплатил самолетните билети и ако утре не ги купя, губя платеното, а той отговори: “При мен лихвата е 12%, но понеже казваш, че ти трябват спешно - за теб е 15%”, разказа Сърджан.
“Бях бесен, но тези пари трябваха на сина ми, за да може да продължи със спортната си кариера и аз бих преминал през всичко, за да му дам възможност. После се прибрах с парите, влязох в банята изпочупих всичко там в опит да овладея нервите си. Излях всичко между тези четири стени, за да не си го изкарам на онзи човек, който ми каза всичко това”, обясни той.
Трудната икономическа обстановка в страната само подготвя психиката на Новак за онова, което предстои. През пролетта на 1999 г. НАТО започва въздушни удари срещу Белград, след като режимът на Слободан Милошевич отказва международното мирно споразумение за прекратяване на насилието и репресиите срещу цивилни в Косово. Семейство Джокович живее между сирени, бункери и разруха. Новак е само на 12 г.
В белградския квартал “Баница” живее дядото на Новак - Влада. Именно там е мястото, където най-добрият тенисист в историята се крие, докато НАТО бомбардира сръбската столица през 1999 г.
“Новак израсна тук до 12-тата си година. После замина на лагер при Никола Пилич в Мюнхен. 17 години не сме имали собствено жилище. Няколко години живеехме тук с моите родители”, сподели Сърджан.
По думите му ако тях ги е нямало, за да им оставят децата, е нямало да се справят. “Защото ние трябваше да работим по 15-16 часа, за да можем да преживеем. Тогава заплатите бяха по 2-3 марки”.
Той показа и мазето, където са се крили. “Сега не изглежда така, както тогава, променено е. Но тук се криехме, когато падаха бомбите”.
“По време на бомбардировките се опитвахме да прекарваме повече време навън, на кортовете. Там бяхме до около 7, после прибирахме децата да си легнат. Чуваха се сирените, звукът им беше наистина много силен”, спомня си Диана.
“Една вечер бяхме в апартамента. Падна огромна бомба наблизо и ние всички паднахме от леглата, защото в този момент спяхме. Спяхме облечени, бяхме по анцузи. И децата се молеха: “Боже, помогни ни”. Молехме се да не улучат нашия блок и да оцелеем”, разказа Сърджан.
“Този период закали Новак, даде му допълнителни сили да не се предаде и да покаже, че не сме най-лошите на света. Ние сме горд сръбски народ, който няма от какво да се срамува”, смята той.
“Новак каза, че ще отиде в Америка и там ще ги победи всички и това ще бъде неговият начин да им отговори”, каза майка му.
“Той е син на своите родители, на майка си и баща си”, смята Сърджан.
“Новак е наследил доста неща от мен. Физически - телосложението - слаб, издължен, мускулест, гъвкав. Наследил е и уравновесеността. Ако беше като баща си, щеше да пробива стени с главата си, но аз винаги съм била тази, която го е спирала. Дарбата си за езици също я има от мен”, смята Диана.
“Психическата сила, смелостта, непоколебимостта и желанието за успех, независимо от това какви проблеми може да има - тези качества е наследил от мен, а от майка си – спокойствието. Когато се изправи пред стена, той знае, че трябва да се спре”, обясни Сърджан.
“Имало е моменти на големи успехи, когато те са искали да полетят твърде високо, а аз винаги съм била здраво стъпила на земята и не им давах да хвърчат много в облаците. Казвах им: “По-полека, по-полека. Спрете за малко”, обясни майката на Новак.
С най доброто от двамата на 13 години Новак напуска родината и заминава за Мюнхен, в академията на Никола Пилич - мястото, където суровият талант се превръща в професионализъм. От този момент пътят му към върха вече не е мечта, а план.
“Той сбъдна всичките ми мечти още преди 10 години. И според мен най-големият му успех е, че успя да остане верен на себе си. Нито парите, нито богатствата са в състояние да променят отношението му към живота и към труда. Това е и най-големият успех за нас като родители - че сме успели да създадем невероятен човек. Не само от него, но и от братята му - Марко, който е по-малък с 4 години, и от Джордже, по-малък с 8 години. Те са страхотни момчета”, обясни Сърджан.
Как Джокович и Кустурица станаха врагове на режима в Сърбия
“Стараехме се преди всичко нашите синове да станат добри хора - да са почтени, искрени, да вярват в това, което правят, всеки по своя начин. И мисля, че успяхме. Всъщност сигурна съм в това, защото виждам, че те се превърнаха в хора с качества. И Новак, и Марко, и Джордже. Аз не бих могла да ги разделя. Знам, че сега говорим за Новак, но като майка не мога да не спомена и другите си двама сина”, каза Диана.
“Всички играеха тенис, но е много трудно да си брат на Новак. За тях натоварването беше двойно по-голямо, отколкото за всички деца, които се занимават с този спорт”, смята Сърджан.
“Трудно е да се живее в сянката на Новак. Това наистина е голям товар, особено за Марко. Той също играеше страхотен тенис и много се трудеше, като Новак, но му беше трудно да понася този натиск, защото където и да отидеше на турнир, всички го питаха за Новак, а той всеки път отговаряше : “Аз не съм Новак, аз съм Марко, оставете ме на мира”. Така преди 13-14 години той замина да живее в Испания. Там живее и днес”, разказа баща му.
“Всеки от тях намери себе си в нещо различно. Марко реши да остане в сферата на тениса, той живее и работи в Марбея и се занимава с тенис, като работи с деца и също постига успехи. Джордже спря с тениса, но остана свързан, защото успя да открие бизнес ниша и организира тенис турнири - в Сърбия, в региона, наскоро организира такъв турнир и в Атина”, сподели Диана.
“Цялото семейство, аз най-вече, много обичаме страната си и не бихме я сменили за нищо на света. Ако не беше така, отдавна щяхме да сме отишли да живеем другаде, имали сме възможности да отидем навсякъде, но избрахме да останем да живеем в своята страна със своя народ и смятам, че така трябва да постъпват всички хора, които чувстват родината си като своя майка”, смята Сърджан.
Днес Новак живее в Атина, братята му също не са в Белград.
“Такъв е животът. Той е тенисист, спортист, с това се занимава и така ще бъде, докато съм жив. Не се интересува от нищо извън спорта, извън това, което прави, и няма да постави семейството или себе си в риск, ако заеме някаква друга позиция”, смята Сърджан.
“Той живее далеч от дома си още от 13-годишен. Аз знам колко е привързан към Сърбия и колко би искал да живее тук. Сега обаче ситуацията не му го позволява и той беше принуден да отиде да живее в Атина. Мъчно ми е заради това. Другите ми двама синове също живеят извън страната. Ние останахме тук само двамата. За да ги виждаме, трябва да пътуваме по света”, обясни Диана.
По думите й той търси най-доброто решение за себе и за своето семейство. “Това ми е ясно и съм съгласна с него. Ако той или децата му не се чувстват в безопасност, ако не може да живее свободно, защо да остава?”. Майка му все пак се надява, че ще дойде денят, в който той ще се върне.
“Сега той има свое семейство - сина си Стефан, дъщеря си Тара, съпругата си Йелена, и е също толкова отдаден на тях, колкото и на семейството, с което е живял и отрасъл”, смята Сърджан.
Новак и съпругата му Йелена са заедно от 20 години – любов, която устоява на изпитания, върхове и разстояния. Синът им Стефан уверено влиза в света на тениса, а Тара търси собствен път далеч от корта.
“Тара я влекат съвсем други неща: балет, такива момичешки неща. Не се интересува от тенис. Тя е истинска госпожица, но в същото време е самоуверена и тя командва в тяхното семейство”, разказа Сърджан.
Джокович: Сърбия е на ръба на гражданска война
По думите му Стефан играе тенис, но много трудно би достигнал подобни висини. “Новак се ражда веднъж на 100 години - в света, не в Сърбия. Желая му да достигне и дори да надмине баща си, но това ще е много трудно”.
Не само за Стефан, но и за милиони деца по света е почти непосилно да повторят пътя на Новак Джокович. С 24 титли от Големия шлем, над 400 седмици като номер едно и пълен комплект от трофеи в тениса той има всичко, което този спорт може да даде. А днес въпросът е не дали може да спечели още, а кога ще избере да се откаже?
“Липсваше му само златен медал от Олимпийски игри. Тогава, като си дойде в Белград, му казах: “Сине, не е ли достатъчно вече? Дали да не обявим края на твоята кариера, вече си на 37”. А той ми се разсърди”, сподели баща му.
“Попита ме “Какви ги говориш, какво ме караш да направя?", така че вече нищо не му казвам. И той ще играе тенис, докато смята, че може и иска да играе”, смята Сърджан.
“Доколкото виждам, скоро не смята да обявява края на кариерата си. С неговата упоритост, желание за победа. И аз се чудя какво го мотивира всеки път, но... това е той”, обясни Диана.
Според Сърджан най-големият проблем в този спорт са нереалистичните очаквания на родителите. “Защото родителите решават, че детето им има талант. А това е твърде скъпо забавление, за да се впуснеш в него, само защото имаш такова усещане. Аз не направих така, вслушах се в мнението на специалистите, на световните специалисти - и от тях винаги чувах едно и също: "Той е огромен талант”.
По думите му нереалистичните очаквания на родителите водят до катастрофални последици в семейството.
“На всички българи, както и на всички хора по света, бих казал никога да не се предават. Да знаят, че с желание всичко се постига, а ние като семейство сме доказателство за това”, сподели Сърджан.
