Музейната книга в пространството на съвременните културни общувания
Музейната книга в пространството на съвременните културни общувания / netinfo

Кръгла маса на тема„Музейната книга в пространството на съвременните културни общувания" се провежда днес следобед в Етнографски музей на открито „Етър". Форумът е част от Първия национален панаир на музейната книга, който се провежда на 10, 11 и 12 юни в музея. Модератор на кръглата маса е проф. д-р Николай Ненов.

Панаирът има за цел да популяризира качествените издания на българските музеи и галерии. Организаторите са убедени, че сборниците с научен характер, които тези институции издават, заслужават да бъдат по-разпознаваеми и продаваеми у нас и в чужбина.

Изданията на Етнографски музей на открито „Етър" са добре познати, както в научните среди, така и сред по-широката аудитория.

През 1989 година излиза първи том на „Етнографски сборник Етър", чиито втори том е издаден шест години след това - през 1996-та. Успехът на този сборник съвсем естествено дава възможност за надграждане. Трети и четвърти том са познати като „Етноложки изследвания". Поредицата е посветена на музеите на открито и тяхната роля в съвременното общество.

Десетте тома „Народни занаяти - минало, настояще и бъдеще" са свързани с Международния панаир на занаятите, една от знаковите прояви, свързани с ЕМО „Етър".

Доц. д-р Ангел Гоев безспорно е най-популярен автор на музея. От 1991 година „Етър"-а е домакин на четири научни конференции „Народната култура на балканджиите". Издадени са десет тома, последният - през 2014 г.
Други издания с автор доц. д-р Ангел Гоев са „Календарни обичаи на балканджиите", „Урочасването", „Табу и забрани", „Магическа защита от зли сили".

Много известни сред широката публика са трите тома на „Храната - сакрална и профанна". Ангел Гоев търси провокациите и това ясно личи в много задълбочените му изследвания в необятния свят на еротиката в родния фолклор. Трите тома на „Еротичното в историята" обаче са и много сериозно научно опознаване на българските традиции.

Величка Илиева е друг популярен изследовател. Нейно е изданието „Народни тъкани и носии от Етъра. Иванка Лилова пък посвещава своите усилия на „Традиционните празници в Етъра".
Най-продаваното издание на ЕМО „Етър" е „Каталог Етър". Библиографска рядкост е „Човекът, който създаде Етъра" с автор журналиста „Соня Алексиева".