За княгиня Евдокия пише в специална публикация вестник „100 вести" днес. Дъщеря на цар Фердинанд и княгиня Мария Луиза, сестра на цар Борис III. Пълното й аристо- кратично име е княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария.
Според придворния съветник Павел Груев княгиня Евдокия била съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа, душа човек. Родена е през 1898 година в София. Била е само на 1 година, когато мяйка й княгиня Мария Луиза умира. След абдикацията на цар Фердинанд от българския трон на 3 октомври 1918 година той заминава с двете си дъщери - княгините Евдокия и Надежда, за семейното им имение в град Кобург, Германия.
Тодор Борисов: „Династията на последните монарси е направила много за България"
През 1922 година министър-председателят Александър Стамболийски разрешава на княгиня Евдокия да се върне в България, защото брат й цар Борис III е много самотен. До 1930 година, когато брат й се жени за савойската принцеса Джована, получила българското име царица Йоана, княгиня Евдокия е първата дама на България.
През този период княгиня Евдокия е най-близкото доверено лице и съветник на своя брат цар Борис III. Все през този период между княгиня Евдокия и българския офицер Иван Багрянов пламва любов.
Иван Багрянов е син на чифликчия от Делиормана. Завършва Военното училище в София. Участва в Балканската и Световната война, награден е с ордени за храброст. Княгиня Евдокия харесва неговата мъжественост и физическа красота, възприема го като поет, като българския Лермонтов. А Иван Багрянов харесва у княгинята нейния ум, интелигентност и артистичност. Решават да се оженят, но цар Фердинанд не дава съгласие, понеже Багрянов не е аристократ.
Тодор Борисов притежава колекция от над 1200 фотографии с цар Борис Трети
Княгиня Евдокия е една от най-талантливите български художнички и меценат. Оставила е около 1000 акварелни картини, които днес се намират в Националната художествена галерия и в частни колекции. Направила е илюстрации на книгите „Илиада“, „Одисея“ и „Енеида“. Сама е проектирала и изработвала бойни знамена за български дивизии и полкове. Подарила е на Етнографския музей в София народни носии, шевици и накити.
Преди края на Втората световна война си построява собствена къща в София в квартал Изгрев, квартала на Бялото братство на Петър Дънов. Княгиня Евдокия дълбоко мразела германските хитлеристи и не се страхувала да го демонстрира. Участвала активно в спасяване на български евреи, като по време на Втората световна война тайно им помагала да емигрират в Англия и САЩ.
След 9 септември 1944 година княгиня Евдокия е арестувана и дълго време държана в ареста. Поради недоказана вина е освободена и през 1946 година й разрешават да напусне родината си България заедно с царица Йоана и децата й.
До 1949 година живее при баща си цар Фердинанд в град Кобург. След това княгиня Евдокия се установява да живее до 1958 година при сестра си княгиня Надежда, омъжена за Вюртембургския херцог в Германия.
Като ревностна католичка княгиня Евдокия след 1958 година се установява да живее в католическия старчески дом „Фридрихсхавен“ на Боденското езеро, между Германия и Швейцария, където умира в края на 1985 година на 87 години. Българи посадили на гроба й цветето здравец от родината й България. Харесва ли се или не се харесва на някои животът и дейността на княгиня Евдокия, той е реална и непроменена част от българската история и трябва да се познава от българските граждани.
