Преди по-малко от четири години Ганета Сагова и Добрин Кашавелов спечелиха второ място в конкурса Action4Climate с първия си филм за климатичните промени. След това публиката в страната имаше възможност да се докосне до една интересна личност – Алекс Орбито, благодарение на филма „Човек на вярата”. Ганета Сагова е главен редактор на списание „8” и режисьор на филма, Андриана Герасимова и Добрин Кашавелов са други творци, които са част от екипа.
Кой е Алекс Орбито, за да му бъде посветен филм? Роден през 1940, той е най-малкият от 12 деца в семейството, но, след една магична случка със земетресение и кълбо светлина от небето, започва да лекува с енергията си едва на 9 години. През историите на пациенти и изследователи наблюдаваме ръцете на Орбито, които правят психични операции и дори прогонват парализа и рак, а броят на излекуваните от него надхвърля милион. Да се документира тази необичайна, но напълно реална притча отнема на екипа четири години, а крайният резултат е първият български филм, създаден с краудфъндинг кампания, благодарение на Списание „8”. Филмът „Човек на вярата” ще бъде представен в Габрово на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане”.
Добрин е роден в Габрово, живее и работи в столицата. Филмът „Човек на вярата” разказва за филипинския лечител Алекс Орбито възможно най-отблизо. Защо Алекс Орбито е избран за герой на филма, с какво провокира той интереса на няколко млади български творци?
При нас нещата се случиха по абсолютно обикновен начин. Ганета отиде във Филипините за лечение при Алекс. Когато се върна каза, че той е уникален човек и трябва да направим филм за него. Лека-полека започнаха да се случват нещата, да търсим финансиране и да отидем при Алекс, което се случи няколко пъти през тези години. От любопитство, от интерес към нещо по-езотерично, по-духовно той стана герой на филма ни.
Филмът „Човек на вярата”, който габровци ще могат да гледат на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане” дава отговор на въпроси, отговорите на които търсят много хора. Интересно дали Вие ги открихте, г-н Кашавелов? Нека кажем, че Вие не сте лечител, нито философ, поне по професия не сте. Вие сте част от екипа, реализирал този филм и опитал се да даде отговор на неща, които вълнуват широката публика. Първият е: Къде се крие ключът към здравето?
Това, което Алекс е казвал винаги – че човек трябва да се храни с чиста храна, да пие чиста вода, да диша чиста въздух, но най—вече да има чисти мисли. Тази духовна хигиена много помага човек да заживее здравословен живот, естествено всеки човек страда от нещо. В крайна сметка, ако погледнем на болестите и на страданията от малко по-разичен ъгъл, те не идват да ни унищожат, а да ни поправят, ако някъде сме сбъркали.
Вторият въпрос, на който „Човек на вярата дава отговор”: Кога и защо се разболяваме?
Да. Алекс също е говорил за това нещо. Някои хора страдат от кармични натрупвания – собствени или на свои близки. Другите начини за разболяване са: нездравословния живот, негативното мислене, лошата храна много разболява. Според мен хората страдат най-вече от собствените си мисли.
Третият въпрос: Може ли човек да се излекува сам?
Да. Алекс говореше на хората във Филипините, че може да помогне донякъде. След това всеки сам трябва да се справи. През тези години се запознахме с много хора, всеки с различен стадий на болестта. Но в крайна сметка, ако мога да обобщя, доста голяма част от хората сами трябва да променят нещо, за да си помогнат. Има причина да се случва нещо и до нея трябва да се достигне. Други хора, гледайки филма смятат, че Алекс ще им реши проблемите.Но нещата не стоят така. Всеки от нас трябва да извърши нещата вътре в себе си.
Г-н Кашавелов, ще ни пуснете ли „зад кулисите” на този филм? Когато създавахте продукцията промени ли се по някакъв начин отношението Ви към живота и здравето - толкова важно в света, в който съществуват хората? С останалите от екипа случи ли се промяна на гледните точки?
При всеки от екипа настъпи по-голяма или по-малка промяна. Там нещата функционираха по друг начин. Трябва се пренастроиш на тази вълна, да се опиташ да оставиш някои мисли, да се разделиш с идеята да контролираш процеса. Това бяха необходими условия да се доближиш до него. Той е много открит човек, но в крайна сметка ти сам може да си сложиш пречките в общуването. На мен ми се наложи да се отпусна, да не мисля за резултата. Хубавото стана, че от четири години работим върху този филм и мога да видя от дистанция нещата. По-добре стана така. Първоначално бяхме тръгнали в една посока – колко чудодейно е всичко, което прави Алекс. В крайна сметка този опит ни показа, че Алекс може помогне до някъде, но в крайна сметка всеки сам трябва да направи усилието. Някога нещата се случват мигновено, друг път е процес. Ако в продължение на 10 години си правил неща, с които да си вредиш, няма как всичко да се поправи изведнъж. Всеки трябва да обърне поглед навътре към себе си и да се наблюдава.
Филмът стига и до габровска публика. Какво е чувството да се изправите пред своите съграждани като част от екип, създал такъв филм? От друга страна може да не делите публиката на „родна” – габровска, и „чужда” – от всяко друго населено място!
Аз съм изключително благодарен за тази прожекция. Много се радвам да се върна в Габрово, но всъщност няма значение дали е Габрово или някъде другаде – хората сме еднакви навсякъде.
В края на разговора отправете лична покана към хората в Габрово да посетят филма „Човек на вярата”!
Искам да поканя всички габровци на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане”. Филмът „Човек на вярата” е интимен и сърдечен поглед към един обикновен човек, понякога по-обикновен от самите нас.
Кой е Алекс Орбито, за да му бъде посветен филм? Роден през 1940, той е най-малкият от 12 деца в семейството, но, след една магична случка със земетресение и кълбо светлина от небето, започва да лекува с енергията си едва на 9 години. През историите на пациенти и изследователи наблюдаваме ръцете на Орбито, които правят психични операции и дори прогонват парализа и рак, а броят на излекуваните от него надхвърля милион. Да се документира тази необичайна, но напълно реална притча отнема на екипа четири години, а крайният резултат е първият български филм, създаден с краудфъндинг кампания, благодарение на Списание „8”. Филмът „Човек на вярата” ще бъде представен в Габрово на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане”.
Добрин е роден в Габрово, живее и работи в столицата. Филмът „Човек на вярата” разказва за филипинския лечител Алекс Орбито възможно най-отблизо. Защо Алекс Орбито е избран за герой на филма, с какво провокира той интереса на няколко млади български творци?
При нас нещата се случиха по абсолютно обикновен начин. Ганета отиде във Филипините за лечение при Алекс. Когато се върна каза, че той е уникален човек и трябва да направим филм за него. Лека-полека започнаха да се случват нещата, да търсим финансиране и да отидем при Алекс, което се случи няколко пъти през тези години. От любопитство, от интерес към нещо по-езотерично, по-духовно той стана герой на филма ни.
Филмът „Човек на вярата”, който габровци ще могат да гледат на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане” дава отговор на въпроси, отговорите на които търсят много хора. Интересно дали Вие ги открихте, г-н Кашавелов? Нека кажем, че Вие не сте лечител, нито философ, поне по професия не сте. Вие сте част от екипа, реализирал този филм и опитал се да даде отговор на неща, които вълнуват широката публика. Първият е: Къде се крие ключът към здравето?
Това, което Алекс е казвал винаги – че човек трябва да се храни с чиста храна, да пие чиста вода, да диша чиста въздух, но най—вече да има чисти мисли. Тази духовна хигиена много помага човек да заживее здравословен живот, естествено всеки човек страда от нещо. В крайна сметка, ако погледнем на болестите и на страданията от малко по-разичен ъгъл, те не идват да ни унищожат, а да ни поправят, ако някъде сме сбъркали.
Вторият въпрос, на който „Човек на вярата дава отговор”: Кога и защо се разболяваме?
Да. Алекс също е говорил за това нещо. Някои хора страдат от кармични натрупвания – собствени или на свои близки. Другите начини за разболяване са: нездравословния живот, негативното мислене, лошата храна много разболява. Според мен хората страдат най-вече от собствените си мисли.
Третият въпрос: Може ли човек да се излекува сам?
Да. Алекс говореше на хората във Филипините, че може да помогне донякъде. След това всеки сам трябва да се справи. През тези години се запознахме с много хора, всеки с различен стадий на болестта. Но в крайна сметка, ако мога да обобщя, доста голяма част от хората сами трябва да променят нещо, за да си помогнат. Има причина да се случва нещо и до нея трябва да се достигне. Други хора, гледайки филма смятат, че Алекс ще им реши проблемите.Но нещата не стоят така. Всеки от нас трябва да извърши нещата вътре в себе си.
Г-н Кашавелов, ще ни пуснете ли „зад кулисите” на този филм? Когато създавахте продукцията промени ли се по някакъв начин отношението Ви към живота и здравето - толкова важно в света, в който съществуват хората? С останалите от екипа случи ли се промяна на гледните точки?
При всеки от екипа настъпи по-голяма или по-малка промяна. Там нещата функционираха по друг начин. Трябва се пренастроиш на тази вълна, да се опиташ да оставиш някои мисли, да се разделиш с идеята да контролираш процеса. Това бяха необходими условия да се доближиш до него. Той е много открит човек, но в крайна сметка ти сам може да си сложиш пречките в общуването. На мен ми се наложи да се отпусна, да не мисля за резултата. Хубавото стана, че от четири години работим върху този филм и мога да видя от дистанция нещата. По-добре стана така. Първоначално бяхме тръгнали в една посока – колко чудодейно е всичко, което прави Алекс. В крайна сметка този опит ни показа, че Алекс може помогне до някъде, но в крайна сметка всеки сам трябва да направи усилието. Някога нещата се случват мигновено, друг път е процес. Ако в продължение на 10 години си правил неща, с които да си вредиш, няма как всичко да се поправи изведнъж. Всеки трябва да обърне поглед навътре към себе си и да се наблюдава.
Филмът стига и до габровска публика. Какво е чувството да се изправите пред своите съграждани като част от екип, създал такъв филм? От друга страна може да не делите публиката на „родна” – габровска, и „чужда” – от всяко друго населено място!
Аз съм изключително благодарен за тази прожекция. Много се радвам да се върна в Габрово, но всъщност няма значение дали е Габрово или някъде другаде – хората сме еднакви навсякъде.
В края на разговора отправете лична покана към хората в Габрово да посетят филма „Човек на вярата”!
Искам да поканя всички габровци на 27 януари от 18:00 часа в зала „Възраждане”. Филмът „Човек на вярата” е интимен и сърдечен поглед към един обикновен човек, понякога по-обикновен от самите нас.
Списание 8