Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Свещеници в храмовете осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На празника с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Народът нарича празника Цветница или Връбница. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.
Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Здравка, Виолета, Роза, Цветанка, Цветелина и много други цветни имена честват един от най-популярните християнски празници. Жените, наречени на цветя са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор, Дилян, Ива, Роза.
Днес от 13.00 часа в Архитектурно- историческия резерват “Боженци” ще има възстановка на обичая за Цветница. Деца от фолклорен ансамбъл “Габровче” ще изпълнят пени и танци, посветени на празника на цветята. Те ще бъдат представени на мегдана в центъра на селото. Гостите ще могат да участват във всеобщото веселие и да се хванат на хорото.
