Чавдар Христов, КНСБ: Политиката на ниските доходи, за да привличаме инвестиции, е проституция
Чавдар Христов, КНСБ: Политиката на ниските доходи, за да привличаме инвестиции, е проституция / ДАРИК Габрово

Основният приоритет, с който започва Меморандумът на КНСБ за социално-икономическото и обществено-политическо развитие на България, е политиката по доходите. 20 и повече години в България нямаме такава, категоричен е вицепрезидентът на независимите синдикати. В изявление пред медиите в Габрово той каза:

Политика всъщност има. И тя е липсата на официална политика. Проблемите в икономиката се решават на основата на ниските доходи.

Кои предприятия работят? Основно предприятията за износ, защото работната заплата е ниска, а на базата на ниските заплати, ниските доходи и потребление, се бори конкуренцията. 20 години бизнесът е поставен напред, на него трябва да помогнеме, да се натрупа, да се възпроизведе... И какво стана? В България  производителността на труда е 44% спрямо европейската. А на нея отговарят 25% от европейската средна работна заплата. Не е вярно, че в България изостава в производителността на труда и затова заплатите са ниски. Не - производителността расте, а доходите остават на ниско равнище.

Кой усвоява брутният вътрешен продукт? Политиката в Бългрия е доходите да са ниски, за да привличаме инвестиции. Извинявайте, ама това е проституция. Затова ние говорим, че основният приоритет са заплатите и пенсиите.

Какво става с пенсиите? Намалиха осигурителните вноски и увеличиха  годините за пенсия. Понеже събираемостта е ниска, трябва да увеличаваме годините. Това изход ли е? Това е перверзия.

Години наред се борим да се криминализира неплащането на осигурителни вноски! Такъв организиран отпор срещаме от този неукрепнал бизнес! Е, кога най-накрая той ще започне да връща онова, което държвата вложи в него през годините? Има тенденция, че у нас се увеличават спестяванията. Но те са на една малка група хора и вече има ярко изразена малка група много богати и друга широка група бедни хора, от които една част са много бедни и другата част са работещите бедни. Това положение вече доведе до бягство от тая държава. Защото този, който знае и може, търси по-справедливи условия. Не е справедливо един екип от хора да получава по-голямата част от заработения брутен вътрешен продукт, а основната маса от хора, които го заработват, да са на едно и също жизнено равнище, понеже по този начин се прави икономия  и си конкурентоспособен!? Малко по-малко, ако така върви, тази хилядолетнта държава ще се разпадне. Това е сложен и комплексен проблем, но прогнозата е песимистична от гледна точка на демографските проблеми, където се събират във фокус всичките останали.