Габровска област получава няколко много добри оценки - за бизнес среда, здравеопазване и качество на околната среда, в проучване на Института за пазарна икономика. Ставките по отношение на включените в изследването местни данъци и такси са относително малки, възприятието за корупция е на ниски нива, а работата на администрацията се възприема като сравнително успешна. Осигуреността с болнични заведения е на високо ниво, а делът на здравноосигурените е значителен. Областта има най-голям брой изградени пречиствателни станции за отпадни води, висок е и делът на населението в селища с обществена канализация. Общата оценка за състоянието на икономиката, социалната среда и инфраструктурата е добра.
Най-ниска оценка областта получава за демографската си ситуация. Лошата перспектива е, че процесите в Габрово продължават да се влошават с едни от най-бързите темпове за страната. Подобна е картината и при образованието - Габрово е с най-негативно развитие сред всички области. Броят на студентите в колежите и университетите на 1 000 души от населението в областта намалява с 10,2% за една година срещу намаляване от 0,1% за страната. Икономиката на област Габрово също се характеризира с възникващи проблеми. Областта е сред водещите икономики в страната (веднага след София (столица) и Варна, но темповете й на развитие през последните години са най-негативните за цялата страна.
Към края на 2011 г. общинските администрации на област Габрово успяват да отбележат най-добра степен на усвояване на европейските средства по оперативните програми
По доходи на лице от домакинството областта изпреварва с малко област Пловдив,но въпреки това има три пъти по-ниски нива от първенеца София (столица). Тенденцията на нарастване на БВП на човек от населението в последните години е възходяща и една от най-категоричните сред останалите области, изключвайки столицата.
Нивото на заетост в областта за периода 2000-2011 г. е малко над средното за страната, но през 2009 г. спада, достигайки 43% за 2011 г. при средно 45,6% за България. В същото време Габрово регистрира едно от най-ниските нива на безработица сред населението над 15 навършени години. Това се обяснява със застаряването на населението (най-силно в сравнение с останалата част на страната), т.е. хората, които могат да работят, но сa безработни, са най-малка част от населението в областта в сравнение с останалите.
Въпреки добрия приток на инвестиции нивата на доходите изостават от средните за страната и на лице от домакинствата през 2011 г. се падат по 3351 лв. при средни нива от 3782 лв.
Област Габрово е първенец с най-много изплатени средства по оперативните програми на човек от населението в областта към края на 2011 г.
Областта регистрира през 2012 г. най-ниското данъчно бреме за бизнеса от гледна точка на данъка върху недвижимите имоти и този върху превозните средства.
Таксата за битови отпадъци регистрира значително намаляване през 2011 г. в общините Дряново и Габрово. За сметка на това таксата за ползване на пазари за търговия с промишлени стоки нараства, като това е най-значително в община Габрово през 2009 г. и в по-малка степен в община Трявна през 2005 г. Въпреки увеличенията размерите на таксите са под средните за страната. Бизнес средата в област Габрово се оценява като една от най-добрите в страната след областите Враца, Благоевград, Смолян, Ямбол и Търговище. Корупцията се оценява на сравнително ниско ниво, но все пак е над средното за страната.
Над 60% от частния сектор декларира, че има големи проблеми с безпристрастността и бързината на работа на съдебната система, а половината от бизнеса смята, че тя е средно корумпирана.
Въпреки доброто ниво на здравните услуги в областта над половината от местното население смятат болничните заведения за податливи на корупционни практики, а 17% от анкетираните заявяват, че им се е налагало да правят нерегламентирани плащания, за да получат нужната им услуга.
Един на всеки четирима жители е трябвало да напусне територията на областта, за да получи нужната помощ.
Въпреки високата оценка,която областта получава в социалната сфера, нагласи да сменят местожителството си показват около 22% от анкетираните.
