Изложба „Аксесоарите - традиция и необходимост" бе открита този следобед в Регионален исторически музей Габрово. Експозицията отразява модните тенденции в облеклото (женско и мъжко) чрез допълнителните украшения към него. Аксесоарите - шапки, шалове, чадъри, папионки, корсети, кърпички и др. артикули, са част от европейското и българското, в частност габровското облекло.
Всеки вид асесоар има свое историческо развитие. Най-старото изображение на шапка е запечатана на надгробна рисунка в Тибет и се оказва, че е правена от слама.
Първите сведения за дрехите „алафранга" в България са от 40-те години на XIX век. Разпространението на модните тенденции в големите български градове - София, Пловдив, Варна, Русе, завладява постепенно и по-малките населени места като Габрово и Севлиево. Европейското влияние в градският женски костюм прониква от средата на XIX век, когато се появяват първите дълги рокли с високо повдигнати талии. Eдва от 60-те години се възприемат всички характерни особенности и допълнения - шапки, чадърчета, ръкавици, чанти, колани и други. Коланите с чапрази се използват до средата на деветнадесетото столетие, а от 70-те години идва модата на червените и зелени купени атлазени колани, които се закопчават с телени копчета.
От 1855 г. до Освобождението габровци носят фес, поради факта, че дотогава масовото му носенето е изключение, след което започват да използват да използват цилиндъра за по официални случай, меки шапки, бомбета, опънати панталони, сюртюк и смокинг. През XIX век са модни и плетената кесия за дребни пари - „божанкалийка", слагана на шията или копринено „битме" (б. а. - обшив на дреха за украса), с привързан за него златен часовник. От началото на 60-те години на XIX век мъжете започват да носят опънати дрехи с бели колосани яки, маншети, папионки и вратовръзки. Според Мариана Коева (представител на известният род Гунчеви) през лятото мъжете носят сламени шапки, но при по-официални случай - бомбета. Цилиндър носят кмета или човек, чиято политическа и обществена длъжност го изисква.
Аксесоарите са част от облеклото не само през XIX век, но и през XX век до днес. Свидетелство за това са културните ценности, съхранявани в Регионален исторически музей - Габрово, АЕК „Етър", Исторически музей - Севлиево, както и авторската колекция на Рени Желева.
Регионален исторически музей - Габрово притежава вълнен мъжки, чер костюм - панталон, сако, жилетка, риза, подвижда вносна яка „Dorubusch kraden" и папионка на Симеон Стоянов Кехлибарев (1804-1949 г.). Той е търговец на добитък, който притежава дюкян в Габрово, но търгува и в чужбина (Цариград). Показани са и други якички и маншети, които са внос от Австрия, Америка. На една от тях има надпис „Цанко Д. Даалов" 2 - 047 - 2247 моден галантериен магазин Габрово." Вид аксесоар е и вишнево кожено саше за якички, папионки, принадлежало на индустриалната фамилия Хаджиберови. Мъжки аксесоар е цилиндър на Васил Карагьозов, който остава в историята на Габрово и България като директор на фабрика „Иван К. Калпазанов", политик, общественик и дарител. Интересен е и белият копринен шал с плетени ресни, виенска изработка, който е сватбен подарък от габровският търговец Станчо Арнаудов на годеницата му Йота Кехлибарева. В изложбата са експонирани шал и кожена черна чанта, принадлежали на хаджи Радка хаджи Пенчо Семова, съпруга на индустриалеца Пенчо Семов. Името й се свързва с щедрите дарения, които тя и съпругът й правят за Женско благотворително дружество „Майчина грижа". През 1934 г. на заседаниние на Дружеството е решено девическото професионално училище да носи името на съпругата на благодетеля - х. Радка Пенчо Семова.
От фондовете на РИМ - Габрово и АЕК „Етър" в изложбата са представени и чантички, корсети, чадърчета, ръкавици, коланчета, ветрила, притежание на габровски фамилии. За промените в модата свидетелства още съхраненият снимков материал и модните списания - албум "Louvre - Paris (1912 г.), сп. Модерна домакиня (1925 г.). Габровци не само внасят аксесоари от чужбина, но произвеждат и своя продукция. Фабрика „Рачев и Радев", основана 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев произвежда кожени чанти, книговезки, дамски и мъжки кожени ръкавици, портофели, куфари. Христо Папазов, син на обущар и юрист по образование, след войните (1912-1918 г.) започва да се занимава с търговия и производство на трикотажи, а през 1923 г. основава и фабрика за кожи и кожени изделия „Хр. В. Папазов". В нея се преработват местни кожи, произвеждат се чанти, портомонета, ръкавици.
