Защо трябва да опазваме влажните зони?

Световен ден на влажните зони
Световен ден на влажните зони / mg-babatonka.bg
Световен ден на влажните зони се отбелязва днес.
 
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове. Влажните зони поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора.
 
Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.

Влажните зони са приоритетни за опазване поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води. 
 
Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади.
 
Конвенцията за влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. 
 
В списъка на влажните зони с международно значение България е представена с 10 обекта с обща площ близо 20 306 ха. Сред тях са Шабленското и Дуранкулашкото езеро.