92536
Работилничка в музея в памет на Левски
До края на февруари в Историческия музей в Добрич и по-точно в уникалната атмосфера на Възрожденското училище, се правят активно занимания от серията „Работилнички в музея“ на тема „Мога ли да бъда като Левски?“. В тях Надежда Иванова от музея представя мултимедия със снимки и текст за живота на героя - стратег на Освобождението от турско робство и създател на българската съпротива чрез комитети. Всичко е поднесено за деца от начален етап на обучение, като гвоздеят в програмата, както споделиха пред микрофона ни и самите посетители, е театърът, който се разиграва – някои от тях се обличат в четнически униформи и ямурлуци, обуват се в цървули и се превъплъщават в революционери.
Надежда Иванова припомня кои са родителите на героя, колко братя и сестри има, къде е учил и как от 15-годишен се грижи за семейството си, след смъртта на баща си, който е шивач. Разказа как е станал монах след обучение, уредено от вуйчо му, но след това, срещайки се с идеите на Раковски, е избрал пътя на бунтовничеството и борбата за свободата на Родината. Тя подчерта пред децата, че Левски е можел да остане шивач, като дедите си, можел е да бъде свещеник или учител, но той тръгва по по-тежкия път и се превръща в икона. „Може би най-важното, което прави Левски, е че вдъхва вяра на хората, че Освобождението е нещо съвсем реално и възможно да се случи. Той им е дал искрица надежда и е запалил онази светлинка, която ги е накарала да повярват в собствените си сили, да ги обедини като народ и като нация и да ги накара да извършат великото дело.“, каза Иванова. Тя напомни, че изповядваните от Левски принципи са залегнали в най-важния закон на народа ни – българската конституция, и са валидни и до днес.
С голяма радост децата се преоблякоха във възрожденски дрехи от епохата и развяха в ръце зеленото знаме с надпис „Свобода или смърт“. Те споделиха, че най-много им харесва в урока докосването на тези исторически одежди, оръжия и светини, както и възможността да влязат в образа на Левски. Казаха, че се възхищават от героя, защото е жертвал живота си за държавата. Третокласниците се снимаха за спомен във Възрожденското училище, след което успяха да усетят отговорността на българските четници, които са давали клетва за вярност. Те положиха ръце над евангелието, камата и револвера и повториха думите на клетвата, а Надежда Иванова им обясни, че свободата ни не е дарена, а извоювана от хората, дали живота си за нея. (Чуйте в аудиото част от беседата и думите на единия от третокласниците)
На 19 февруари ще се поклоним пред паметта на Левски, от чиято гибел отбелязваме 144 години. С решение на президента, 2017 г. е обявена на Година на Левски, защото се навършват 180 години от рождението му.
Надежда Иванова припомня кои са родителите на героя, колко братя и сестри има, къде е учил и как от 15-годишен се грижи за семейството си, след смъртта на баща си, който е шивач. Разказа как е станал монах след обучение, уредено от вуйчо му, но след това, срещайки се с идеите на Раковски, е избрал пътя на бунтовничеството и борбата за свободата на Родината. Тя подчерта пред децата, че Левски е можел да остане шивач, като дедите си, можел е да бъде свещеник или учител, но той тръгва по по-тежкия път и се превръща в икона. „Може би най-важното, което прави Левски, е че вдъхва вяра на хората, че Освобождението е нещо съвсем реално и възможно да се случи. Той им е дал искрица надежда и е запалил онази светлинка, която ги е накарала да повярват в собствените си сили, да ги обедини като народ и като нация и да ги накара да извършат великото дело.“, каза Иванова. Тя напомни, че изповядваните от Левски принципи са залегнали в най-важния закон на народа ни – българската конституция, и са валидни и до днес.
С голяма радост децата се преоблякоха във възрожденски дрехи от епохата и развяха в ръце зеленото знаме с надпис „Свобода или смърт“. Те споделиха, че най-много им харесва в урока докосването на тези исторически одежди, оръжия и светини, както и възможността да влязат в образа на Левски. Казаха, че се възхищават от героя, защото е жертвал живота си за държавата. Третокласниците се снимаха за спомен във Възрожденското училище, след което успяха да усетят отговорността на българските четници, които са давали клетва за вярност. Те положиха ръце над евангелието, камата и револвера и повториха думите на клетвата, а Надежда Иванова им обясни, че свободата ни не е дарена, а извоювана от хората, дали живота си за нея. (Чуйте в аудиото част от беседата и думите на единия от третокласниците)
Валентина Добринчева
Дарик Добрич