Християнският свят отбелязва един от най-светлите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.
Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева била дадена като съпруга на 80-годишния Йосиф, за да бъде той пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот. Защото на Господа било угодно да укрие от дявола тайната на Своето въплъщение от пречистата Дева, и затова Той покрил девството на Майка Си със съпружество, за да не знае врагът, че това е тази Дева, за Която Исаия предрекъл: "ето, Девицата ще зачене" (Ис. 7:14).
За това свидетелства свети Атанасий, архиепископ Александрийски със следните думи: "Иосиф е трябвало да послужи на тайнството, за да се слави Девата, като че имаща мъж, и за да остане скрита за дявола самата истина за нещата, тъй че той да не знае това, което има да стане, по какъв начин Бог ще благоволи да пре бивава с хората" (Слово на Рождество Христово).
И свети Василий Велики казва: "Годежът с Иосиф е извършен за това, да се укрие от княза на този век (тоест дявола) въплъщението на Сина Божий" (Слово на Рождество Христово).
Същото казва и свети Иоан Дамаскин: "Иосиф се сгодява за Мария като мъж, та дяволът, не знаейки за безмъжното Рождество Христово от Девица, да отстъпи, тоест да престане да подбужда Ирод и да подстрекава иудеите към завист. Защото дяволът още от времето, когато Исаия предрекъл, че "ето, Девицата ще зачене и ще роди", зорко следял всички девици да не би някоя от тях да зачене без мъж и да роди, оставайки девица. Божият промисъл устроил годежа на Дева Мария с Иосиф, за да се скрият от княза на тъмнината и девството на Пречистата Богородица, и въплъщението на Бога Слово."
Малко преди раждането на Христос майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли.
По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил; идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.
Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.
Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна. И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.
Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.
Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.
Източник: Pravoslavieto.com
Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева била дадена като съпруга на 80-годишния Йосиф, за да бъде той пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот. Защото на Господа било угодно да укрие от дявола тайната на Своето въплъщение от пречистата Дева, и затова Той покрил девството на Майка Си със съпружество, за да не знае врагът, че това е тази Дева, за Която Исаия предрекъл: "ето, Девицата ще зачене" (Ис. 7:14).
За това свидетелства свети Атанасий, архиепископ Александрийски със следните думи: "Иосиф е трябвало да послужи на тайнството, за да се слави Девата, като че имаща мъж, и за да остане скрита за дявола самата истина за нещата, тъй че той да не знае това, което има да стане, по какъв начин Бог ще благоволи да пре бивава с хората" (Слово на Рождество Христово).
И свети Василий Велики казва: "Годежът с Иосиф е извършен за това, да се укрие от княза на този век (тоест дявола) въплъщението на Сина Божий" (Слово на Рождество Христово).
Същото казва и свети Иоан Дамаскин: "Иосиф се сгодява за Мария като мъж, та дяволът, не знаейки за безмъжното Рождество Христово от Девица, да отстъпи, тоест да престане да подбужда Ирод и да подстрекава иудеите към завист. Защото дяволът още от времето, когато Исаия предрекъл, че "ето, Девицата ще зачене и ще роди", зорко следял всички девици да не би някоя от тях да зачене без мъж и да роди, оставайки девица. Божият промисъл устроил годежа на Дева Мария с Иосиф, за да се скрият от княза на тъмнината и девството на Пречистата Богородица, и въплъщението на Бога Слово."
Малко преди раждането на Христос майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли.
По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил; идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.
Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.
Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна. И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.
Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.
Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години. Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.
Източник: Pravoslavieto.com
