Със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов в Балчик проведе заседание комисия за статута и бъдещето на храма на Кибела, съобщават от пресслужбата на общината. Под ръководството на арх. Виктор Попов археолози, архитекти и научни работници дискутираха възможностите за съхранение на археологическата находка.
Комисията предлага храмът на Кибела да получи статут на културна ценност от национално значение. Предвижда се в най-кратък срок да бъде монтирано временно защитно покритие върху целия храм и временно укрепване източния скат на археологическия изкоп.
Към днешна дата храмът е изложен на атмосферните условия. Заради липса на правно основание общината няма как да построи защитно съоръжение. По време на посещението на комисията част от ската в близост до храма се срути.
"Настоящият закон връзва ръцете на кмета на града по отношение на съхраняването на този паметник", заяви пред комисията кметът Николай Ангелов. "Нямаме нито един документ, който да показва статута на паметника. В момента временният статут за национално значение е с изтекъл срок. Ние не се отказваме да финансираме съхранението на паметника, нещо повече - съгласни сме да поемем всички разноски, но искаме министерството да ни даде правно основание да извършим това. Ако се забавим, възможно е догодина да няма какво да се опазва", обяви пред специалистите кметът.
Комисията ще предложи на министъра да бъде определен териториалния обхват на историческата находка с цел нейното бъдещо обществено експониране. Предвижда се забрана на всякакъв вид строителство в района, което няма връзка с консервационно-реставрационните работи. В бъдеще всички озеленителни дейности, изкопни работи и вертикална планировка ще бъдат извършвани задължително под надзора на археолог от Историческия музей в Балчик. Определените граници и режими за опазване на територията ще бъдат отразени в кадастралната карта и застроителния план на града.
Античният храм бе разкрит през месец април 2007 година при изкопни работи за строителство на семеен хотел. Обектът е единственият открит храм на Майката на боговете в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници за религиозния и обществен живот в Дионисополис и за историята на провинция Скития през първата четвърт на ІV век. Като брой и разнообразие те са най-голямата група находки, свързани с култа към Майката на боговете, откривани до сега в неин храм. Той е бил разрушен от земетресение или опожарен при варварско нашествие през управлението на император Валенс /364-378г./
